Поех си дълбоко дъх и го погледнах:
- Джон...
- Не казвай нищо. Просто си дай време и когато си готова, ще говорим. Знам че сега сигурно нямаш търпение да се махнеш оттук. - Той погледна към Ти Джей, който стоеше наблизо със семейството си. - Предадох всичките ти неща на Сара преди година. Не бях в състояние да го направя дотогава. - Очите му се заковаха в моите. - Наистина се радвам, че се прибра вкъщи, Ана.
Той ме прегърна и се отдалечи, и тогава Сара и Дейвид ме отведоха от гейта.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ти Джей
Семейството ми ме наобиколи. Алексис и Грейс ме хванаха за ръце, а мама не можеше да реши дали да се смее, или да плаче, така че направи и двете.
- Не мога да повярвам колко висок си станал - каза татко.
Всички се дивяха на конската ми опашка.
- Нямаше ножици - обясних аз.
Забелязах един висок, рус мъж с периферното си зрение. Той отиде при Ана.
Недей да й говориш. Тя вече не те обича.
Гледах ги, докато мама не ме дръпна за ръката.
- Да се прибираме вкъщи, Ти Джей.
Погледнах към Ана още веднъж. Джон я прегърна, след това се отдалечи. Издишах и казах:
- Готов съм, мамо.
Преди да излезем навън, мама ми подаде палто и някакви чорапи и спортни обувки. Пъхнах джапанките в найлоновата торба с останалите неща и последвах семейството към колата.
Когато се прибрахме у дома, си взех душ, увих хавлиена кърпа около кръста си и влязох в старата си спалня. Изглеждаше по съвсем същия начин. Двойното ми легло още беше покрито с тъмносиня кувертюра, а стереоуредбата и колекцията ми от компакт дискове стоеше в ъгъла до бюрото ми. Върху скрина стоеше сгъната купчина дрехи. Съдейки по тях, мама добре беше преценила колко съм пораснал за изминалото време.
Заварих я в кухнята да прави закуска. Тя ми даде една чиния палачинки и бекон, и когато свърших с яденето, седнах в дневната да поговоря със семейството си. Грейс, сега на четиринайсет, искаше да седи до мен. Алексис, която току що беше навършила тринайсет, се разположи на пода в краката ми.
Разказах им всичко - за Мик, катастрофата, заразената вода, жаждата и глада, акулата, разболяването и цунамито - и отговорих на всичките им въпроси. Мама се разплака отново, когато чу колко съм бил болен.
По-късно онази вечер сестрите ми си легнаха и останахме само аз и родителите ми.
- Не можеш да си представиш какво е, Ти Джей - каза мама. - Да мислиш, че синът ти е мъртъв, а той да ти се обади по телефона. Ако това не е чудо, не знам какво е.
- Аз също - съгласих се. - Ана мечтаеше за деня, в който ще се обадим. Нямаше търпение всички да разберат най-после, че сме живи.
Стаята се изпълни с тишина за пръв път, откакто говорехме.
Мама прочисти гърлото си.
- Какви са отношенията ви с Ана? - попита тя.
- Точно такива, каквито си мислиш.
- Колко годишен беше тогава?
- Почти на деветнайсет - отвърнах. - И, мамо...
- Да?
- Това определено беше моя идея.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Ана
Спряхме за тоалетна, защото определено имах нужда да си издухам носа и да си избърша очите. Сара ми подаде книжни кърпички.
- Трябваше да се досетя, че нещо не е наред, когато разбрах, че телефонът им не работи. Ти спомена, че са продали къщата.
- Казах, че къщата е продадена. С Дейвид я обявихме за продажба веднага щом завещанието се легализира.
Облегнах се напред, подпрях ръце на плота в тоалетната.
- Какво се случи с тях?
- Татко получи нов сърдечен удар.
- Кога?
Тя се поколеба.
- Две седмици, след като самолетът ти се разби.
Разплаках се отново.
- Ами мама?
- Рак на яйчниците. Тя почина преди една година.
Дейвид извика и Сара подаде шава навън за секунда.
- Репортерите са тръгнали насам. Да излизаме оттук, освен ако не искаш да говориш с тях.
Поклатих глава. Сара ми беше донесла палто и обрамчени с кожички ботуши. Надянах ги и тръгнахме към паркинга, репортерите бяха недалеч от нас. Вдишах мириса на сняг и изгорели газове.
- Къде са децата? - попитах, когато пристигнахме в апартамента на Сара и Дейвид. Наистина исках да прегърна Джо и Клоуи.
- Заведохме ги при родителите на Дейвид. Ще ги взема утре. Те толкова се вълнуват, че ще те видят.
- Какво искаш да ядеш? - попита Дейвид.
Стомахът ми изкъркори. Бях очаквала с нетърпение да си поръчам пиршество, но сега не мислех, че мога да ям.
Дейвид сигурно усети, защото каза:
- Какво ще кажеш да изляза да взема гевреци? Можеш да ги изядеш, когато огладнееш.
- Звучи страхотно, Дейвид. Благодаря.
Съблякох палтото и събух ботушите.
- Всичките ти дрехи са тук - каза Сара. Сложих ги в гардероба на допълнителната стая, след като Джон ги донесе. Бижутата, обувките и някои други неща също са тук. Така и не можах да ги изхвърля.