- Проучи училището, а не само баровете. Може би ще обмислиш дали да не продължиш там след като мине матурата.
Не казах на Ана, че не проявявам интерес към колеж, който се намира в друг щат, далече от нея. Че не се интересувам от какъвто и да било колеж, всъщност.
* * *
В ъгъла на стаята на Бен в общежитието се издигаше нестабилна двуметрова пирамида от бирени кенчета. Прескачах празни кутии от пица и купчини мръсно пране. Учебници, маратонки и бутилки незаконно уиски покриваха всеки сантиметър от пода.
- Исусе, как издържаш това? - попитах аз. - И да не би някой да се е изпикал в асансьора ти?
- Вероятно - отвърна Бен. - Ето ти пропуск.
Погледнах с присвити очи шофьорската книжка.
- Откога съм двуметров, рус и двайсет и седемгодишен?
- Отсега. Готов ли си да ходим в бара?
- Разбира се. Кажи къде да си оставя нещата.
- На кого му пука, приятел. - Съквартирантът на Бен си беше отишъл вкъщи за уикенда, така че хвърлих брезентовата си торба на леглото му и последвах Бен навън.
- Да повишим градуса - казах аз.
До девет часа се бяхме наквасили добре. Проверих телефона си, но нямаше никакви съобщения от Ана. Помислих си да й звънна, но знаех че Бен ще ми се подиграе, затова пъхнах телефона обратно в джоба си.
Той покани някакви хора на масата ни да пият шотове. Никой не ме позна. Смесих се с тълпата като всички останали колежани, точно както исках.
Седях между две пияни момичета. Едното от тях пресуши един шот с водка, докато другата спря, вдигайки чашата към устните си. Тя се наведе към мен, очите й бяха изцъклени, и каза:
- Наистина си горещ. - След това остави шота и повърна всичко на масата. Аз скочих и дръпнах назад стола си.
Бен ми направи знак да го последвам и излязохме от бара. Вдишах дълбоко студения въздух да прочистя миризмата от носа си.
- Искаш ли да хапнем нещо? - попита ме той.
- И още как.
- Пица?
- Става.
Седнахме на една маса в дъното.
- Ана подхвърли да проуча кампуса. Каза, че трябвало да помисля да дойда да уча тук, след като си взема матурата.
- Приятел, това ще бъде страхотно. Можем да си вземем стая заедно. Искаш ли?
- Не.
- Защо не?
Бях достатъчно пиян, за да съм честен с Бен.
- Искам да съм с нея.
- С Ана?
- Да, глупчо. С кого другиго?
- Тя това ли иска?
Келнерката дойде до нашата маса и остави пред нас голяма пица пеперони и друга с наденички. Сложих две парчета в чинията си и въздъхнах:
- Не знам.
- А говорите ли да се ожените, например, и да имате деца?
- Бих се оженил за нея още утре. - Отхапах един залък. - Може би ще почакаме малко с децата.
- Тя ще чака ли?
- Нямам представа.
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Ана
Със Стефани си поръчахме по чаша вино на бара, докато чакахме за маса.
- Значи Ти Джей отиде на гости на приятел този уикенд? - попита Стефани.
- Да. - Погледнах часовника си: 8:30. - Предполагам, че сега наваксват с пълна сила пропуснатото. Или поне така се надявам.
- Не те ли е страх, че ще се напие?
- Помниш ли какво правехме ние в колежа?
Стефани се усмихна.
- Чудя се как никога не ни арестуваха.
- Къси полички и късмет. - Отпих от виното си. - Искам Ти Джей да преживее тези неща, а не да има чувството, че е пропуснал.
- Себе си ли се опитваш да убедиш, или мен?
- Не се опитвам да убедя никого. Просто не искам да го възпирам.
- С Роб искаме да се срещнем с него. Щом е важен за теб, бихме искали да го опознаем.
- Благодаря. Наистина е мило от твоя страна, Стеф.
Барманът сложи още две чаши вино пред нас.
- От мъжете, които седят в ъгъла.
Стефани изчака една минута, след това взе чантата си, закачена на облегалката на стола. Разрови се в нея и извади огледалце и червило, и се огледа.
- Е?
- Добре изглеждат.
- Ти си омъжена!
- Нямам намерение да се прибера с някой от тях. Освен това Роб знае, че бях флиртаджийка, когато се ожени за мен. - Тя си сложи червило и използва една коктейлна кърпичка, за да попие. - А и никой не ми е изпращал питие от средата на деветдесетте, така че млъкни.
- Трябва ли да отидем да им благодарим, или да продължим да си седим и да ги игнорираме? - попитах аз.
- Не искаш ли да говориш с тях?
- Не.
- Е, вече е твърде късно. Идват насам.
Погледнах през рамо и видях, че се приближават.
- Здрасти - поздрави единият.
- Здрасти. Благодаря за виното.
Приятелят му заговори Стефани. Завъртях очи, когато я видях да отхвърля назад косата си и да се киска.
- Аз съм Дрю. - Той беше с кестенява коса и носеше костюм и вратовръзка. Изглеждаше като човек, наближаващ четирийсетте. Привлекателен, ако си падаш по банкерски тип.