Выбрать главу

- Проучи училището, а не само баровете. Може би ще обмислиш дали да не продължиш там след като мине матурата.

Не казах на Ана, че не проявявам интерес към колеж, който се намира в друг щат, далече от нея. Че не се интересувам от какъвто и да било колеж, всъщност.

* * *

В ъгъла на стаята на Бен в общежитието се издигаше нестабилна двуметрова пирамида от бирени кенчета. Прескачах празни кутии от пица и купчини мръсно пране. Учебници, маратонки и бутилки незаконно уиски покриваха всеки сантиметър от пода.

- Исусе, как издържаш това? - попитах аз. - И да не би някой да се е изпикал в асансьора ти?

- Вероятно - отвърна Бен. - Ето ти пропуск.

Погледнах с присвити очи шофьорската книжка.

- Откога съм двуметров, рус и двайсет и седемгодишен?

- Отсега. Готов ли си да ходим в бара?

- Разбира се. Кажи къде да си оставя нещата.

- На кого му пука, приятел. - Съквартирантът на Бен си беше отишъл вкъщи за уикенда, така че хвърлих брезентовата си торба на леглото му и последвах Бен навън.

- Да повишим градуса - казах аз.

До девет часа се бяхме наквасили добре. Проверих телефона си, но нямаше никакви съобщения от Ана. Помислих си да й звънна, но знаех че Бен ще ми се подиграе, затова пъхнах телефона обратно в джоба си.

Той покани някакви хора на масата ни да пият шотове. Никой не ме позна. Смесих се с тълпата като всички останали колежани, точно както исках.

Седях между две пияни момичета. Едното от тях пресуши един шот с водка, докато другата спря, вдигайки чашата към устните си. Тя се наведе към мен, очите й бяха изцъклени, и каза:

- Наистина си горещ. - След това остави шота и повърна всичко на масата. Аз скочих и дръпнах назад стола си.

Бен ми направи знак да го последвам и излязохме от бара. Вдишах дълбоко студения въздух да прочистя миризмата от носа си.

- Искаш ли да хапнем нещо? - попита ме той.

- И още как.

- Пица?

- Става.

Седнахме на една маса в дъното.

- Ана подхвърли да проуча кампуса. Каза, че трябвало да помисля да дойда да уча тук, след като си взема матурата.

- Приятел, това ще бъде страхотно. Можем да си вземем стая заедно. Искаш ли?

- Не.

- Защо не?

Бях достатъчно пиян, за да съм честен с Бен.

- Искам да съм с нея.

- С Ана?

- Да, глупчо. С кого другиго?

- Тя това ли иска?

Келнерката дойде до нашата маса и остави пред нас голяма пица пеперони и друга с наденички. Сложих две парчета в чинията си и въздъхнах:

- Не знам.

- А говорите ли да се ожените, например, и да имате деца?

- Бих се оженил за нея още утре. - Отхапах един залък. - Може би ще почакаме малко с децата.

- Тя ще чака ли?

- Нямам представа.

ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Ана

Със Стефани си поръчахме по чаша вино на бара, докато чакахме за маса.

- Значи Ти Джей отиде на гости на приятел този уикенд? - попита Стефани.

- Да. - Погледнах часовника си: 8:30. - Предполагам, че сега наваксват с пълна сила пропуснатото. Или поне така се надявам.

- Не те ли е страх, че ще се напие?

- Помниш ли какво правехме ние в колежа?

Стефани се усмихна.

- Чудя се как никога не ни арестуваха.

- Къси полички и късмет. - Отпих от виното си. - Искам Ти Джей да преживее тези неща, а не да има чувството, че е пропуснал.

- Себе си ли се опитваш да убедиш, или мен?

- Не се опитвам да убедя никого. Просто не искам да го възпирам.

- С Роб искаме да се срещнем с него. Щом е важен за теб, бихме искали да го опознаем.

- Благодаря. Наистина е мило от твоя страна, Стеф.

Барманът сложи още две чаши вино пред нас.

- От мъжете, които седят в ъгъла.

Стефани изчака една минута, след това взе чантата си, закачена на облегалката на стола. Разрови се в нея и извади огледалце и червило, и се огледа.

- Е?

- Добре изглеждат.

- Ти си омъжена!

- Нямам намерение да се прибера с някой от тях. Освен това Роб знае, че бях флиртаджийка, когато се ожени за мен. - Тя си сложи червило и използва една коктейлна кърпичка, за да попие. - А и никой не ми е изпращал питие от средата на деветдесетте, така че млъкни.

- Трябва ли да отидем да им благодарим, или да продължим да си седим и да ги игнорираме? - попитах аз.

- Не искаш ли да говориш с тях?

- Не.

- Е, вече е твърде късно. Идват насам.

Погледнах през рамо и видях, че се приближават.

- Здрасти - поздрави единият.

- Здрасти. Благодаря за виното.

Приятелят му заговори Стефани. Завъртях очи, когато я видях да отхвърля назад косата си и да се киска.

- Аз съм Дрю. - Той беше с кестенява коса и носеше костюм и вратовръзка. Изглеждаше като човек, наближаващ четирийсетте. Привлекателен, ако си падаш по банкерски тип.