Помислих си за сестра си, Сара, и разговора, който бяхме водили преди няколко месеца. Бяхме се срещнали за вечеря в мексикански ресторант и когато келнерът ни донесе питиетата, аз отпих глътка от моята маргарита и казах:
- Приех онази работа като частна учителка, за която ти бях казала. На момчето, което имаше рак. - Оставих чашата, сложих малко салца върху парченце тортила и го пъхнах в устата си.
- Онова, със семейството на което трябваше да ходиш във ваканция? - попита тя.
- Да.
- Ще отсъстваш дълго. Какво мисли Джон за това?
- С Джон пак разговаряхме за брак. Но този път му казах, че искам бебе. - Свих рамене. - Помислих си: защо да не рискувам?
- О, Ана - каза Сара.
До скоро не се бях замисляла много да имам бебе. Бях напълно доволна да съм леля на децата на Сара - двугодишната Клоуи и петгодишния Джо. Но после всички, които познавах, започнаха да ми бутат в ръцете добре увити вързопчета, които да държа, и тогава осъзнах, че искам собствено. Интензивността на моята „бебешка треска“ и допълнителното тиктакане на биологичния ми часовник ме изненадаха. Винаги бях смятала, че желанието да имаш дете е нещо, което се случва постепенно, но ето че един ден се появи.
- Не мога повече, Сара - продължих аз. - Как го виждаш да се занимава с бебе, когато не може да се реши на женитба? - Поклатих глава. - При другите жени изглежда толкова лесно. Срещат някого, влюбват се и се женят. След година-две създават семейство. Просто, нали? Когато ние с Джон обсъждаме нашето бъдеще, то е романтично колкото сделка за недвижим имот, с почти толкова доводи за обратното. - Взех коктейлната кърпичка и избърсах очите си.
- Съжалявам, Ана. Честно, не знам как си чакала толкова дълго. Седем години изглеждат достатъчно време Джон да разбере какво иска.
- Осем, Сара. Вече са осем. - Взех питието си и го пресуших на две големи глътки.
- Ох. Изгубих някъде една година. - Келнерът спря до масата и ни попита дали искаме по още едно.
- Носете, носете - кимна му Сара. - Е, и как завърши разговорът?
- Казах му, че заминавам за лятото, че имам нужда да се отдалеча за известно време, за да помисля какво искам.
- Той какво каза?
- Същото, което винаги. Че ме обича, но още не е готов. Той винаги е бил честен, но според мен за първи път осъзна, че това не е само негово решение.
- Говори ли с мама за това? - попита Сара.
- Да. Тя ме посъветва да си задам въпроса дали животът ми ще е по-добър с него, или без него.
Със Сара бяхме късметлийки. Майка ни притежаваше невероятния талант да дава прости, но въпреки това практични съвети. Тя оставаше неутрална и никога не съдеше. Родителска аномалия, според много от нашите приятелки.
- Е, какъв беше твоят отговор?
- Не знам, Сара. Обичам го, но не мисля, че това ще ми е достатъчно. - Имах нужда от време да помисля, да бъда сигурна, а Том и Джейн Калахан ми бяха дали перфектната възможност да се дистанцирам. В буквалния смисъл пространство, за да взема решение.
- Той ще възприеме това като ултиматум - допусна Сара.
- Разбира се. - Отпих от новата си маргарита.
- Справяш се много добре.
- Защото всъщност още не съм се разделила с него.
- Може би е добра идея да останеш сама за известно време, Ана. Да подредиш нещата и да решиш какво искаш да правиш през останалата част от живота си.
- Няма да седя и да го чакам, Сара. Имам предостатъчно време да намеря някой, който иска същите неща като мен.
- Така е. - Тя допи маргаритата си и ми се усмихна. - Виж се, отиваш на екзотично място само защото можеш. - Тя въздъхна. - Искаше ми се да има как да дойда с теб. Най-близкото нещо до ваканция, което съм имала, е миналата година, когато с Дейвид заведохме децата да видят тропически риби в аквариума „Шед“.
Сара жонглираше с брак, майчинство и работа на пълен работен ден. Да лети сама до тропически рай вероятно й изглеждаше като нирвана.
Платихме сметката и когато тръгнахме към метрото, си помислих, че може би, само сега, съм по-голяма щастливка. Че ако моята ситуация имаше добра страна, то беше свободата да прекарам лятото на красив остров, стига да го чувствах така.
Досега този план не се беше оказал много добър.
Главата ме болеше, стомахът ми къркореше и никога не съм била толкова жадна през живота си. Потръпвайки, с отпусната върху спасителната жилетка глава, се опитах да не мисля колко време може да мине, докато ни открият.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ти Джей
Ден втори