- Казах му, че се радвам, че съм се запознал с него.
- Съжалявам за вечерта - въздъхна Ана, когато се качвахме в таксито.
- Нямаш вина. - Прехвърлих ръка през раменете й.
Беше ме раздразнило не това, че не можех да пия в ресторанта, а начинът, по който Спенс беше гледал Ана. Знаех, че тя не проявява интерес към него, но се притеснявах за следващия. За онзи, който не беше пиян задник. Онзи, който имаше диплома от колеж, обичаше вино и нямаше нищо против да носи вратовръзка. Притеснявах се, че някой ден, може би скоро, за нея ще е от значение, че тези неща не ме интересуват.
И не можех да понеса мисълта, че може да е с друг мъж.
Целунах я веднага, щом влязохме в апартамента й, и мога да кажа, че не бях никак нежен, хванах лицето й здраво и впих устни в нейните. Тя не можеше да е ничия собственост - знаех го, - но точно сега беше моя. Когато стигнахме до спалнята, измъкнах роклята през главата й. Сутиенът й беше следващото нещо, после дойде ред на бикините, които смъкнах по хълбоците й и ги оставих да паднат на пода. Издърпах вратовръзката си и се освободих от останалите си дрехи. Сложих я да легне на леглото, наведох глава до мястото, в което Спенс се беше взирал цяла вечер, и засмуках, оставяйки следи, за избледняването на които щяха да са нужни дни. Докосвах я и я целувах, докато не стана готова, и след като проникнах в нея, се заставих да забавя, както тя обичаше. Когато стигна до върха, Ана произнесе името ми и си помислих: аз съм този, който я доведе до тук. Аз съм този, който я накара да се почувства така.
След това отидох в кухнята и извадих една бира от хладилника. Върнах се в спалнята и включих телевизора, като намалих звука. Ана заспа, с увити около кръста й чаршафи. Повдигнах завивката и я подпъхнах под раменете й с една ръка, отваряйки бирата с другата.
ПЕТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ана
През април пролетните дъждове останаха над Чикаго два дни и ни затвориха вътре.
Ти Джей прехвърляше безцелно каналите. Аз лежах на дивана, отпуснала крака в скута му, и четях книга.
- Искаш ли да отидем на кино? - попита той, извръщайки се от телевизора.
- Може - отвърнах. - Какво искаш да гледаме?
- Не знам. Просто да отидем до киносалона и да изберем нещо.
Облякох си палтото и излязохме от апартамента, крачейки под проливния дъжд, докато Ти Джей разтвори чадър над главите ни. След това взе ръката ми в своята. Стиснах я и се усмихнах, когато в отговор стисна моята.
Купихме си билети за „Град на греха“. Стояхме на опашка за пуканки, когато някой го потупа по рамото.
Обърнахме се. Високо момче с бейзболна шапка и дребно момиче с розова качулка и вързана на конска опашка коса.
Ти Джей се усмихна.
- Здрасти, Куп. Как е?
- Опитваме се да намерим нещо за правене, докато не спре да вали.
- На нас ли го казваш. Това е Ана - каза Ти Джей, обвивайки с ръка рамото ми.
- Здрасти - кимна Куп. - А това е приятелката ми Брук.
-т Радвам се да се запознаем - усмихнах се аз.
- Все забравям, че си в града - каза Ти Джей.
- Ще си стоя вечно в общинския колеж, ако не си повиша оценките.
- Да излезем някой път - предложи Ти Джей.
- Родителите ми няма да са вкъщи следващия месец. Правя парти. Трябва да дойдете. - Куп ми се усмихна и аз усетих, че поканата е искрена.
- Да, би било страхотно - кимна Ти Джей.
Погледнах към Брук, докато Ти Джей и Куп си говореха. Тя се взираше в мен с увиснало чене. Сигурно й се виждах древна.
Гладкото й лице и розова кожа изглеждаха сияещи. Тя нямаше идея - както и аз, когато бях двайсетгодишна, - колко красива е младата кожа. Въпреки че често носех бейзболната шапка на Ти Джей и моите слънчеви очила на острова, имаше случаи, когато не ги слагах. Помислих си за годините, в които слънцето ме беше пекло, и очаквах да се събудя някоя сутрин и да открия, че лицето ми се е спаружило, докато спя. Прекарвах повече време, отколкото ми се искаше да призная, в опити да поправя щетите по лицето си, които островното слънце ми беше нанесло, отрупвайки плота на банята си с всевъзможни лосиони и кремове, препоръчани ми от дерматолога. Кожата ми изглеждаше здрава, но не можеше да се сравни с тази на двайсетгодишно момиче. Ти Джей смяташе, че съм красива; така ми каза. Но какво щеше да мисли след пет години? Ами след десет?
Влязохме в киносалона и намерихме местата си. Ти Джей сложи пуканките между коленете си и отпусна ръка на бедрото ми. Аз не можех да се съсредоточа върху филма. Представях си как с Ти Джей пием бира от пластмасови чаши в дневната на Куп, докато всички се пулят в мен.
Ти Джей беше направил всичко възможно да се сближи с приятелите ми. Бе изтърпял отвратителното поведение на Спенс и това, че като на малолетен му бяха взели чашата с виното, което той и без това нямаше желание да пие. Носенето на вратовръзка не беше от любимите му неща, но го правеше въпреки всичко. Беше разговарял със Стефани и Роб и го бе направил да изглежда, сякаш не полага никакво усилие.