Беше по-лесно да изглеждаш по-възрастен, ако искаш, като носиш съответни дрехи и подражаваш на поведението на хора, които са по-възрастни. Ако аз се опитах да се нагодя към двайсет и няколкогодишните приятели на Ти Джей, обличайки се и държейки се като тях, щях да изглеждам нелепо.
Дъждът беше престанал, когато излязохме от киносалона. Последвахме тълпата и тръгнахме. След малко спрях на тротоара.
- Какво има? - попита Ти Джей.
- Аз няма винаги да изглеждам така.
- Какво имаш предвид?
- С тринайсет години съм по-голяма от теб и ставам по-стара с всеки ден. Няма да съм все такава.
Ти Джей обви ръка около кръста ми и ме притегли по-близо.
- Знам, Ана. Но ако мислиш, че ме интересува само как изглеждаш, значи не ме познаваш, както си мислех, че ме познаваш.
* * *
Вървях сама между рафтовете в „Трейдър Джос“ и носех кошница, в която слагах всичко, което ми хванеше очите - което до този момент бяха две бутилки каберне, органична паста, буркан със сос маринара, маруля, моркови и чушки за салата.
Ти Джей беше отишъл да се подстриже. Обикновено купувахме храна двамата, от една страна защото той настояваше да плаща, от другата защото аз още изпитвах някакво страхопочитание в бакалиите. Първият път, когато влязохме да пазаруваме, след като се бях нанесла в апартамента си, стояхме вцепенени в средата на магазина и се взирахме в храната.
Отидох до по-далечните рафтове и взех бира за Ти Джей, след това намерих продукти, за да му направя шоколадов пай. Опитвах се да реша какъв тип хляб да сервирам за вечерята, когато усетих, че някой ме дърпа за дънките.
Малко, около четиригодишно момиченце стоеше пред мен с огромни, пълни със сълзи очи, които се стичаха мълчаливо по лицето му.
- Ти мама ли си? - попита то.
Клекнах, за да застана на едно ниво с нея.
- Ами, не. Къде е майка ти?
Тя държеше здраво опърпано розово одеялце.
- Не знам. Не мога да я намеря, а мама каза, ако някога се изгубя, да намеря друга мама и тя ще ми помогне.
- Не се тревожи. И аз мога да ти помогна. Как се казваш?
- Клеър.
- Добре, Клеър. Да отидем да помолим някой да направи съобщение по радиоуредбата - така майка ти ще разбере, че си в безопасност. - Детето ме погледна с големите си насълзени очи и пъхна малката си ръчичка в моята.
Тръгнахме към предната част на магазина, когато една жена изскочи иззад ъгъла, викай името на Клеър. Тя държеше кошница в ръката си, а до гърдите й в торба спеше бебе.
- Клеър! О, Боже, ето къде си била! - Жената изтича към нас, пусна кошницата и сграбчи момиченцето, опитвайки се да избута слинга с бебето настрани. Страхът по лицето й изчезна, когато тя стисна силно Клеър.
- Благодаря ви, че я намерихте - каза тя. - Пуснах ръката й за секунда, за да взема нещо, и когато погледнах надолу, нея я нямаше. Толкова съм уморена заради бебето и сега не се движа много бързо.
Жената сигурно беше приблизително на моята възраст, плюс-минус една година, и изглеждаше изморена, с кръгове под очите. Вдигнах кошницата й.
- Към касата ли отивате? Може ли да нося това вместо вас?
- Благодаря. Наистина бих го оценила. Сега са ми нужни повече от две ръце. Знаете как е.
Всъщност не знаех.
Отидохме на касата и разтоварихме кошниците си.
- Някъде тук ли живеете? - попита тя.
- Да - отвърнах.
- Деца?
- Не. Не още.
- Благодаря ви, че ми помогнахте.
- Пак заповядайте. - Наведох се. - Чао, Клеър.
- Чао.
Когато се прибрах вкъщи, оставих продуктите, седнах на дивана и си поплаках едно хубаво.
ПЕТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Ти Джей
Ана стоеше до кухненския плот и ми правеше шоколадов пай. Целунах я и й дадох розовите рози, които бях купил по пътя от фризьорския салон за насам.
- Красиви са. Благодаря ти - каза тя, като ми се усмихна. Извади една ваза изпод мивката и я напълни с вода. Носеше косата си вързана на конска опашка и аз обвих ръце около нея изотзад и я целунах по тила.
- Нуждаеш ли се от помощ? - попитах я.
- Не, почти свърших.
- Добре ли си?
- Да, добре съм.
Не беше добре и разбрах, че е плакала в минутата, в която прекрачих прага, защото очите й бяха подпухнали и зачервени. Но не знаех как мога да оправя това, ако не ми кажеше какво я тревожи, и част от мен се запита дали не е по-добре да не знам, в случай, че е свързано по някакъв начин с мен.