- Няма защо. Радвам се, че го хареса.
* * *
До средата на юни Ана още не си беше намерила преподавателско място. Имаше интервю в една гимназия в покрайнините, което мина много добре, но накрая не получи работата. Онази вечер не можа да заспи и в три след полунощ я заварих в дневната да чете книга с Бо в скута й.
- Върни се в леглото.
- Ще остана още малко - отвърна тя. Но когато се събудих следващата сутрин, мястото й до мен беше още празно.
Тя запълваше дните си в гледане на Джо и Клоун, в четене и продължително тичане. Прекарваше часове навън и на малката тераса на апартамента й, или в парка с Бо. Гледахме заедно бейзболните мачовете на „Къбс“ на „Ригли Фийлд“ и ходехме на концерти в парка.
Но тя изглеждаше неспокойна, каквото и да правехме. Понякога се взираше в някаква точка в пространството, потънала в себе си, но никога не се осмелих да я попитам за какво мисли.
ШЕСТДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Ана
- Виж какво пристигна по пощата - казах аз, когато влязох през вратата и пуснах ключовете си на плота.
Ти Джей седеше на дивана и гледаше телевизия. Бо спеше до него.
- Какво?
- Регистрационна бланка за подготвителния курс за матура. Обадих се онзи ден и ги помолих да изпратят информация. Можеш да се запишеш, а аз ще ти помагам в ученето.
- Това може да стане и есента.
- Имат лятна сесия, обаче, и ако започнеш сега, ще свършиш до края на август и ще е възможно да кандидатстваш в колеж през септември. Ако успея да си намеря преподавателско място, можем да сме в училище през целия ден.
Ти Джей изключи телевизора. Аз седнах до него и почесах Бо зад ушите. Никой от нас не произнесе дума в продължение на минути.
- Поне единия от нас трябва да е в състояние да продължи живота си - казах аз.
- Какво трябва да означава това? - попита той.
- Аз не мога да си намеря работа. Ти можеш да отидеш в училище.
- Не искам да бъда затворен вътре по цял ден.
- Сега също си вътре.
- Само те чаках да се прибереш вкъщи и да излезем на разходка с Бо. Ана, какво всъщност се опитваш да кажеш?
Сърцето ми започна да бие бързо.
- Трябва да спрем да се опитваме да пресъздадем острова тук, в този апартамент.
- Този апартамент не е като острова. Имаме всичко, от което се нуждаем.
- Не, ти имаш всичко, от което се нуждаеш. Аз нямам.
- Обичам те, Ана. Искам да прекарам остатъка от живота си с теб. - Думите му носеха неизречено послание. Ще се оженя за теб. Ще имаме семейство заедно.
Поклатих глава.
- Няма как да знаеш това, Ти Джей.
- Разбира се, че не - каза той саркастично. - Как е възможно да знам какво искам? Аз съм само на двайсет.
- Никога не съм говорила с теб покровителствено заради възрастта ти.
Той вдигна ръце.
- Току що го направи.
- Има неща, които трябва да завършиш. И толкова много други неща, които не си имал шанс да започнеш. Не мога да ти отнема това.
- Ами ако не искам тези неща, Ана? Ами ако вместо това искам теб?
- За колко дълго, Ти Джей?
Изведнъж му стана ясно.
- Страхуваш се, че няма да остана?
- Да - прошепнах аз. - Точно от това се страхувам. - Ами ако Ти Джей се умореше да си играе на къща и семейство, и решеше, че улегналият живот не е това, което наистина иска?
- След всичко, през което преминахме заедно, ми нямаш достатъчно доверие, че ще остана при теб? - Болката в очите му премина в гняв. - По дяволите, Ана. - Той отиде до прозореца и се загледа навън.
След малко се обърна и каза: - Защо просто не кажеш какво наистина мислиш? Че искаш да си намериш някой на твоята възраст.
- Какво?! - Нямах представа откъде му хрумна това.
- Че предпочиташ по-възрастен мъж. Някой, към когото хората не се отнасят като към хлапак.
- Това не е вярно, Ти Джей.
- Винаги ще има някой негодник, който мисли, че може да те сваля пред мен. Те не ме приемат на сериозно. За тях ти си убиваш времето с мен. Да ти е минавало някога през ума, че може аз да се притеснявам, че ще ме изоставиш?
Емоционално заредена тишина изпълни апартамента. Минутите бяха сякаш часове, докато двамата чакахме другия да каже, че страховете ни са неоправдани, напразни... но никой от нас не го стори.
Помислих си, че ще боли по-малко, ако отлепя бързо лепенката.
- Имаш нужда да си сам, Ти Джей, преди наистина да си сигурен, че искаш да си с някого.
Изражението върху лицето му показваше силна болка. Той пресече стаята и се поколеба, спирайки само на няколко стъпки от мен, вперил очи в моите. След това ми обърна гръб и излезе, затръшвайки вратата след себе си.
Онази нощ не спах. Седях на дивана в тъмното и плаках, заровила лице в козината на Бо. На следващата сутрин излязох рано от апартамента, тъй като бях обещала на Сара, че ще гледам децата, докато тя и Дейвид излязат на неделен обяд. Когато се върнах, открих че Ти Джей е дръпнал сам лепенката, защото нещата му ги нямаше, а ключът му за апартамента лежеше на кухненската маса.