- Благодаря - погледна ме той, когато му подадох чашата.
- Няма защо. Сядай.
Той кихна.
- Имаш куче. Винаги си искала.
- Казва се Бо.
Той седна в креслото срещу дивана. Аз оставих чашата с вино пред мен и започнах да вадя нещата от кашона. Беше както когато видях дрехите си да висят в гардероба на Сара. Вещи, които почти бях забравила, но разпознах веднага, щом ги видях.
Махнах ластичето от една купчина със снимки. Най-горната показваше мен и Джон, стояхме срещу едно Виенско колело на „Нейви Пиър“ прегърнати, Джон ме целуваше по бузата. Наведох се над масичката и му подадох снимката.
- Виж колко сме били млади.
- На двайсет и две - каза той.
Следваха снимки от ваканции и групови снимки с приятели. Снимка на мама и Джон, изправени пред Коледната елха. Друга, на която Джон държи Клоуи в болницата няколко часа, след като Сара беше родила.
Снимките ми напомниха историята, която имах с Джон, и че голяма част от тази история е била хубава. Бяхме започнали толкова обещаващо, но след това връзката ни зацикли, рухна под тежестта на двама души, които искат различни неща. Сложих отново ластичето около снимките и ги оставих на масичката.
Извадих от кашона стари маратонки.
- Тези са пробягали много километри. - Следващото - компакт диск на „Хуути & Блоуфиш” - ме накара да се усмихна.
- Пускаше си я непрекъснато - каза Джон.
- Не се подигравай на „Хуути“.
Имаше няколко книги с меки корици. Четка за коса и шнола. Наполовина празно шишенце с парфюм на Калвин Клайн - „СК One“ - любимият ми аромат през по-голямата част от деветдесетте.
Пръстите ми докоснаха нещо на дъното. Нощница. Погледнах прозрачната черна материя и в съзнанието ми премина неясен спомен за това как Джон я сваля от мен през нощта, малко преди да тръгна от Чикаго.
- Намерих я, когато сменях чаршафите. Не я изпрах - каза той тихо.
Бръкнах в кашона за последен път и извадих синя кадифена кутийка. Замръзнах.
- Отвори я - подкани ме Джон.
Повдигнах капачето. Диамантеният пръстен проблесна, сгушен в сатен. Останала без думи, аз си поех дълбоко дъх.
- След като те оставих на летището, отидох в бижутерски магазин. Знаех, че ако не се оженя за теб, ще те изгубя, а не исках да те изгубя, Ана. Когато Сара ми се обади да ми каже, че самолетът ти е катастрофирал, държах пръстена в ръка и се молех да те намерят. После тя ми звънна и каза, че по всяка вероятност си мъртва. Новината ме опустоши. Но ти си жива, Ана, и аз още те обичам. Винаги съм те обичал, и винаги ще те обичам.
Затворих кутийката и я запратих към главата на Джон. Той я отклони с изненадваща бързина и тя отскочи и се плъзна по пода.
- Аз те обичах! Чаках те осем години, а ти ме залъгваше, докато моята единствена опция беше да разбия сърцето си!
Джон стана от стола си.
- Боже, Ана. Мислех, че искаш пръстен.
- Не ставаше въпрос за пръстен.
Той прекоси стаята и спря до вратата.
- Значи тогава е заради хлапето?
Примигах при споменаването на Ти Джей. Станах, вдигнах пръстена от пода и му го подадох.
- Не. Заради това, че никога не бих се омъжила за човек, който ми е предложил единствено, защото смята, че е трябвало да го направи.
На следващата сутрин отидох в адвокатския офис, подписах документите, обещавайки, че няма да съдя авиокомпанията, и осребрих един чек. Депозирах го в банката на път за вкъщи. Сара ми звънна по телефона час по-късно.
- Подписа ли документите? - попита тя.
- Да. Това са прекалено много пари, Сара.
- Ако питаш мен, дори милион и половина не са достатъчни.
ШЕСТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ти Джей
Замъкнах си задника по стъпалата в девет и половина в събота вечерта и още щом влязох вътре, разбрах, че партито е започнало без мен. Имаше най-малко петнайсет души, които пиеха бира и обръщаха шотове в кухнята ни и в дневната.
С момчетата от бригадата се опитвахме да свършим с работата по едно скеле в Шомбърг, на което работехме по четиринайсет часа дневно, шест дни в седмицата през изминалия месец, докато се стъмни. Искаше ми се всички да изчезнат от апартамента ни.
Бен излезе от спалнята си, зад него се влачеше някакво момиче.
- Хей, човече, вземай си душ и идвай тук.
- Ще видим. Изморен съм.
- Не бъди лигльо. След малко тръгваме към бара. Забавлявай се дотогава, и ако още си изморен, можеш да си легнеш, когато се ометем.
- Окей.
Изкъпах се, навлякох чисти дънки и тениска, но останах бос. Промъкнах се между хората, които куфееха в кухнята ни, поздравих онези, които познавах, и се запитах откъде, по дяволите, са се довлекли другите. Извадих една кока кола и кутия с пица от хладилника, подпрях се на плота и изядох парчетата студени.