- Здравей, Ти Джей - каза ми едно момиче и се подпря на плота до мен.
- Здрасти. - Изглеждаше ми позната, но не можах да си спомня името й.
- Алекс - каза тя.
- Точно така. Сега си спомням. - Тя беше момичето, което седеше до мен на дивана на партито на Куп, когато току що се бях върнал от острова. Онова с дългата руса коса и прекалено многото грим. Продължих да нагъвам пицата.
Тя се протегна към хладилника и го отвори. Когато се наведе да си вземе бира, гърдите й почти изскочиха от потника й.
- Искаш ли? - каза тя, държейки едно кенче.
Пресуших остатъка от колата си.
- Разбира се.
Тя извади още една бира и ми я подаде. Когато приключих с яденето, я отворих, отпих една дълга глътка и я оставих на плота.
Бен влезе и ми подаде малко джойнт. Взех го и вдишах, задържайки дима дълбоко в дробовете си. След като издишах, попитах Алекс:
- Искаш ли да си дръпнеш?
Тя кимна, пое дълбоко и ми върна цигарата. Довършихме я, като се редувахме. Може би ако се напушех достатъчно, щях да спя през нощта, вместо да се ококорвам на всеки час.
Алекс ми подаде втора бира. Когато отидох в дневната да седна на дивана, тя ме последва. И после не се отлепи от мен.
Пихме бира и пушихме джойнт, докато вече не можех да виждам. Гостите се ометоха и отидоха в бара с Бен, и ние с Алекс останахме сами. Исках да й кажа да тръгне с другите, защото нямах търпение да се пльосна в кревата си, но преди да успея да кажа нещо, тя стана, олюлявайки се, и ме задърпа към спалнята. Когато сложи ръка между краката ми, престанах да мисля с мозъка си и оставих друга част от тялото ми да поеме контрола.
Туптящата ми глава ме събуди на другата сутрин. Алекс лежеше до мен гола, с размазан по лицето грим.
Отхвърлих завивките и се насочих към вратата, вземайки по пътя дрехите си. Нещо беше залепнало за стъпалото на единия ми крак и аз се наведох да махна обвивката на презерватива, върху която бях стъпил.
Слава Богу.
Хвърлих я в кошчето за боклук, когато влязох в банята. Горещата вода изпълни помещението с пара и аз си взех душ, отмивайки всички следи от Алекс. Облякох се, измих си зъбите, след това отидох в кухнята и изпих три чаши ледена вода.
Гледах телевизия, когато тя влезе в дневната половин час по-късно. Взе дамската си чанта и сакото си, и аз я посрещнах на прага.
- Вземи си такси. - Пъхнах й десетачка в ръката.
- Обади ми се - каза тя. - Бен има номера ми.
- Съжалявам. Няма да го направя.
Тя кимна и избегна погледа ми.
- Е, поне си честен.
Бен излезе от стаята си по обяд, залитайки.
- Мамка му, Калахан. Имам ужасен махмурлук. - Той се дотътри и се стовари на дивана до мен. - Има някакво пиленце в леглото ми, но не е онова, което доведох снощи вкъщи. Момичето, което доведох, беше много по-горещо от това.
- Мисля, че е същата, Бен.
- Да, може би. Какво стана с онази... как й беше името...? Заби ли я?
- Аха.
- Калахан се върна обратно в играта - ухили се той и вдигна ръка за „дай пет“.
- Не искам да бъда в играта.
Бен свали ръката си с объркано изражение на лицето.
- Какво, не я ли биваше много? Мислех, че има страхотно тяло.
- Да, и всеки тип снощи можеше да я има, ако искаше.
- Ами, не знам какво да ти кажа, човече. Знам, че си депресиран, че с Ана нещата не вървят, но не знам какво търсиш.
Аз знам.
* * *
Започнах да се готвя за матурата през юли. След като по цял ден правех скелета на къщи, се прибирах вкъщи, вземах си бърз душ и се присъединявах към останалите отпаднали ученици в един общински център за два часа всяка вечер. До края на август бях минал целия материал и се записах в общинския колеж за есенния семестър, напускайки строителството при започването на лекциите. Нямах точна представа какво точно искам да уча и не можех да си представя да пропилея следващите две години в класната стая, но не знаех какво друго да правя.
Бен се върна в Айова и аз се преместих у дома, което зарадва родителите ми, особено мама. Бях толкова свикнал да работя по цял ден и да ходя вечер след това на курсове за матурата, че не ме свърташе следобедите. Повечето ми приятели следваха на други места или бяха достатъчно далеч от града, за да се мотаят през седмицата.
Прибрах се вкъщи един ден през октомври. Падащите температури и капещи листа ми напомниха за Ана и колко много обичаше тя есента. Запитах се дали си е намерила учителско място. Запитах се дали си е намерила някой друг.
- Здрасти, мамо - кимнах аз и хвърлих раницата си на дивана.