Събудих се веднага, щом се развидели. Ана вече беше будна, седеше на пясъка до мен и гледаше нагоре към небето. Стомахът ми къркореше и нямах никаква слюнка.
Седнах.
- Здравей. Как е главата ти?
- Продължава да ме боли - отвърна тя.
Лицето й също беше пострадало. Подутите й страни бяха покрити със синини, а в основата на косата й се виждаше покрита с коричка засъхнала кръв.
Отидохме до хлебното дърво и Ана се качи на раменете ми и отбрули два плода. Чувствах се слаб, неустойчив и беше трудно да я издържа. Тя слезе и докато стояхме там, един плод падна от клона и се приземи в краката ни. Спогледахме се.
Това щеше да улесни нещата.
Разчистихме изгнилите плодове на земята под дървото, така че като се върнехме пак, ако намерехме някой отдолу, щяхме да знаем, че можем да го изядем. Вдигнах онзи, който бе паднал, и го обелих. Сокът беше по-сладък, а сърцевината не толкова жилава.
Отчаяно се нуждаехме от нещо, в което да събираме вода, затова тръгнахме покрай брега да търсим празни кутии, бутилки, контейнери, нещо което е непромокаемо и ще издържи на дъжда. Забелязахме отломки, които си помислих, че може да са от останки от самолета, но нищо друго. Липсата на какъвто и да е човешки боклук ме накара да се зачудя къде, по дяволите, се намирахме.
Отидохме във вътрешността на острова. Дърветата блокираха светлината на слънцето и комарите ни връхлетяха. Удрях ги и бършех потта от челото си с ръка. Видяхме езерото, когато стигнахме до малко сечище. По-скоро като голяма локва, то беше пълно с тъмна вода и жаждата ми се усили.
- Дали можем да пием от тук? - попитах.
Ана клекна и потопи ръка вътре. След това разбърка водата. Носът й се набърчи от миризмата.
- Не, застояла е. Сигурно не е безопасно да се пие.
Продължихме да вървим, но не можахме да намерим нищо, в което да държим вода, затова се върнахме до кокосовото дърво. Вдигнах един кокосов орех от земята и го ударих в дънера, но след като не успях да го счупя, го изхвърлих. Ритнах ядосан дървото.
- По дяволите!
Ако можехме да счупим поне един орех, щяхме да изпием кокосовото мляко, да изядем сърцевината и да събираме дъжд в празната черупка.
Ана изглежда не забеляза избухването ми. Тя поклати глава и каза:
- Просто не разбирам защо още не виждаме самолет. Къде са те?
Седнах до нея задъхан и изпотен.
- Не знам. - Известно време мълчахме, потънали в собствените си мисли. Накрая казах: - Мислиш ли, че трябва да си направим огън?
- Знаеш ли как? - попита тя.
- Не. - Бях живял в града през целия си живот и можех да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, когато съм бил на къмпинг, и пак щяха да останат свободни пръсти. А и тогава бяхме палили огньовете със запалка. - А ти?
- Не.
- Можем да опитаме - казах. - Както изглежда, разполагаме с достатъчно време.
Тя се усмихна на нескопосания ми опит да се пошегувам.
- Окей.
През следващия час търкахме две пръчки една в друга. Ана успя да загрее нейните достатъчно, за да изгори пръстите си, преди да се откаже. Аз имах малко повече късмет - стори ми се, че виждам пушек, - но не и огън. Ръцете ме заболяха.
- Отказвам се - казах аз, хвърлих пръчките и използвах края на тениската си, за да избърша потта, преди да е влязла в очите ми.
Заваля. Концентрирах се в това да хващам капките върху езика си, благодарен за малкото вода, която преглътнах. Дъждът спря след няколко минути.
Продължавайки да се потя, отидох до брега, съблякох тениската и нагазих във водата само по бермуди. Температурата в лагуната ми напомняше на вана, но аз натопих главата си и усетих, че леко се охлаждам. Ана ме последва, спирайки преди да стигне водата. Тя седна на пясъка и вдигна косата от врата си. Сигурно направо се пържеше в дънките си и блузата с дълги ръкави. Няколко минути по-късно тя се изправи, поколеба се, след което вдигна тениската над главата си. Разкопча дънките си, събу ги и тръгна към мен без нищо, освен един черен сутиен и бикини.
- Просто се престори, че съм по бански, става ли? - каза тя, когато се присъедини към мен във водата.
Лицето й беше червено и тя почти не ме поглеждаше.
- Разбира се. - Бях толкова смутен, че едва го произнесох.
Тя имаше страхотно тяло. Дълги крака, плосък корем. Наистина изящна костна структура. Да я преценявам би трябвало да е последното нещо в ума ми, но не беше. Човек не би допуснал, че ще съм способен да се възбудя като се има предвид колко гладен и жаден бях, но щеше да сбърка. Аз заплувах, отдалечавайки се от нея, докато не се овладях.
Останахме във водата дълго и когато излязохме, тя се обърна с гръб към мен и облече дрехите си. Проверихме хлебното дърво, но не открихме паднали плодове. Ана се покатери на раменете ми и когато я задържах, притискайки бедрата й, картината на голите й крака изплува в ума ми.