- Мисля, че Лио си е щастлив - казах аз.
- Откъде знаеш?
- Защото поне един от родителите му го е грижа за него. Това е повече, отколкото някои деца имат.
През следващите два месеца работех всеки ден с Дийн - от времето след свършването на обяда до връщането на Лио и другите деца от училище. Като използвах акустични учебници, го научих на различни комбинации от букви и скоро го накарах да чете приказки на хлапетата. Виждах го често разочарован, но го насърчавах, изграждах му увереност като го хвалех, когато преодолееше някой труден урок.
Когато се приберях вкъщи след вечерята в приюта, излизах да тичам. Септември премина в октомври, добавих по още някой кат към дрехите си и продължих. Един ден през ноември с Бо спряхме да вземем пощата. Извадих няколко сметки за плащане, едно списание и тогава го видях. Обикновен плик с името на Ти Джей и адреса, изписан ръкописно в горния ляв ъгъл.
Изкачих бързо стъпалата и отключих вратата към апартамента си, откопчавайки каишката на Бо. След което прочетох писмото и се разплаках.
* * *
- Отвори проклетата врата, Ана! Знам, че си вътре - извика Сара.
Лежах на кушетката и се взирах в тавана. През последните двайсет и четири часа не бях отговаряла нито на съобщения от гласовата поща на Сара, нито на есемесите й, и знаех, че е само въпрос на време да цъфне на прага ми.
Отворих вратата. Сара влетя вътре, но аз я заобиколих и се върнах на кушетката.
- Е, поне знам, че си жива - каза тя, изправяйки се над мен. - Огледа външния ми вид, местейки очи от разбърканата коса към смачканата пижама. - Изглеждаш ужасно. Къпала ли си се изобщо днес? Или вчера?
- О, Сара, мога да изкарам много по-дълго без душ, повярвай ми. - Придърпах едно пухкаво одеяло над краката си и Бо отпусна глава в скута ми.
- Кога за последен път си ходила в приюта?
- Преди няколко дни - избъбрих аз. - Казах на Хенри, че съм болна.
Сара седна на кушетката.
- Ана, сподели с мен. Какво се е случило?
Отидох в кухнята и се върнах с един плик. Подадох го на Сара и казах:
- Получих го по пощата онзи ден. От Ти Джей е.
Тя го отвори и извади визитна картичка от една банка за сперма. Под телефонния номер пишеше: Уговорих се.
- Не разбирам - каза Сара.
- Погледни отзад.
Тя обърна визитката. На гърба й Ти Джей беше написал на ръка: в случай, че не го намериш.
- О, Ана - възкликна сестра ми. Тя ме притегли в прегръдките си и ме държа, докато плачех.
Сара ме убеди да си взема душ, докато тя се погрижи за вечерята. Върнах се тихо в дневната с мокра коса, сресана назад, с чисто трикотажно долнище на пижама и пуловер.
- Не се ли чувстваш по-добре сега? - попита Сара.
- Да. - Седнах на кушетката и си обух дебели чорапи. Сара ми подаде чаша червено вино.
- Поръчах китайско - каза тя. - Ще го донесат всеки момент.
- Добре. Благодаря. - Отпих глътка вино и оставих чашата си на масата.
Тя седна до мен.
- Това, което Ти Джей е направил, си е чисто предложение.
- Да. - Сълзи напълниха очите ми отново и се затъркаляха по страните ми. Избърсах ги с опакото на ръката си. - Но няма начин да мога да държа някога в ръце бебе, което да има неговите очи или неговата усмивка, ако не мога да имам и него. - Взех си чашата и отпих от виното. - Джон никога не би направил нещо толкова самоотвержено.
Сара избърса една сълза, която бях пропуснала.
- То е защото Джон си пада малко негодник.
- Ще отида в приюта утре сутринта. Просто имах лош период.
- Няма нищо. Случва се.
- Никога не съм обичала Джон по начина, по който обичах Ти Джей.
- Знам.
* * *
Извлачих една елха нагоре по стъпалата и я вкарах през вратата на апартамента. Когато приключих с украсяването й, първото ми дръвче от пет години насам блещукаше под трепкащите светлини и лъскави украшения. Бо и аз прекарахме часове, легнали пред нея, слушайки Коледни песни.
Помогнах на Дийн да украси елха и в приюта. Той беше попълнил документи за един близък ресторант и го бяха назначили преди две седмици. Четенето на поръчките, които келнерите му хвърляха, не беше вече проблем и той приготвяше храната бързо, спечелвайки си репутация на работяга. Използва първата си заплата да направи депозит за един обзаведен апартамент. Аз подписах договора за наем като гарант, плащайки предварително едногодишния наем. Той не искаше да го приеме, но аз го убедих заради Лио.
- Някой ден ти пък ще помогнеш на друг в нужда, Дийн.