- Ще го направя - обеща той и ме прегърна. - Благодаря ти, Ана.
Прекарах Бъдни вечер със Сара, Дейвид и децата. Гледахме Джо и Клоуи как отварят подаръците си, развивайки хартията, и как в следващия час сглобяват играчки и инсталират батерии. Дейвид изигра толкова много игри на плейстейшъна, който бях купила на Джо, че Сара заплаши да го изключи.
- Какво им има на видеоигрите, че превръщат мъжете в момчета? - попита тя.
- Не знам, но всички ги обичат, нали?
Клоуи дрънкаше на китарата на своята Барби и след един час слушане си отбелязах наум да не й купувам повече никакви музикални инструменти. Отидох в кухнята, където беше тихо и отворих бутилка каберне.
Сара се присъедини минута по-късно. Тя отвори фурната и провери пуйката. Налях й вино и се чукнахме.
- Винаги да идваш у дома на празник - каза тя. - Спомням си последната Коледа, колко трудно беше без теб, мама и татко. Въпреки Дейвид и децата, се чувствах самотна. А два дни след това ти се обади. Понякога все още не мога да повярвам, Ана. - Тя остави виното си и ме прегърна.
И аз я прегърнах.
- Честита Коледа, Сара.
- Честита Коледа.
На другия ден отидох в приюта, носех подаръци за децата: преносими видеоигри за момчетата, блясък за устни и бижута за момичетата, и плюшени играчки и книжки за по-малките. Бебетата получиха меки, пухкави одеялца, памперси и сухо мляко. Хенри се преоблече като Дядо Коледа, за да раздаде всичко. Аз закрепих еленови рога на главата на Бо и вързах камбанки на яката му. Горкият, едва ги изтърпя.
Четях „Снежният човек“ на група деца, когато Хенри влезе, държейки в ръка един плик. Довърших книжката и изпратих децата да играят.
- Някой е направил анонимно дарение преди няколко дни - каза Хенри. Той отвори плика и ми показа чека, издаден за първостепенни нужди. - Питам се защо някой ще направи това и няма да ми даде възможност да му благодаря - каза той.
Свих рамене и му върнах чека.
- Не знам. Може би не иска някой да го сметне за нещо прекомерно.
Затова.
С Бо се прибрахме вкъщи след сервирането на коледната вечеря. Валеше слаб сняг и улиците бяха пусти. Бо се стрелна без предупреждение, изтръгвайки каишката от ръката ми. Хукнах след него, но се заковавах на място няколко секунди по-късно.
Ти Джей стоеше на тротоара пред апартамента ми. Когато Бо стигна до него, той се наведе и го почеса зад ушите и хвана каишката му. Аз се приближих, задържайки дъха си, тласкана напред от силен копнеж.
Той стана и ме пресрещна.
- Мислих си за теб през целия ден - каза той. - На острова ти обещах, че ако само почакаш, тази Коледа ще прекараме заедно в Чикаго. Винаги изпълнявам обещанията си към теб, Ана.
Погледнах в очите му и избухнах в сълзи. Той разтвори ръце и аз паднах в тях, плачех толкова силно, че не можех да говоря.
- Ш-ш-шт, всичко е наред - прошепна той. Зарових лице в гърдите му, вдишвайки аромата на сняг, на вълна, неговия собствен, докато ме притискаше. Няколко минути по-късно той повдигна брадичката ми с ръка. Избърса сълзите ми, както толкова много пъти преди това.
- Ти беше права. Наистина имах нужда да остана сам. Но някои от нещата, които ти искаше да преживея, вече ме отминаха и не мога да се върна. Знам какво искам и това си ти, Ана. Обичам те и ми липсваш. Толкова много.
- Аз не пасвам в твоя свят.
- Нито пък аз - каза той; изражението му беше нежно, но въпреки това решително.
- Нека тогава си направим наш. Правили сме го преди.
Чух гласа на мама в главата си, почти сякаш стоеше до мен и ми шепнеше в ухото. Беше ми казала да си задам същия въпрос по отношение на Джон.
Животът ти с него ли е по-добър, Ана, или без него?
Реших точно тогава, застанала на тротоара, да престана да се тревожа за неща, които може никога да не се объркат.
- Обичам те, Ти Джей. Искам да се върнеш.
Той ме притисна силно към себе си и сълзите ми потекоха, докато пуловерът му не прогизна. Вдигнах глава.
- Сигурно плача повече от всички, които познаваш - подсмъркнах аз.
Той отметна косата от челото ми и се усмихна.
- Освен това и повръщаш повече.
Засмях се през сълзи. Устните му се допряха до моите и останахме на тротоара да се целуваме; върху нас се сипеха снежинки, а Бо чакаше търпеливо отстрани.
Влязохме вътре и говорихме с часове, излегнати на едно одеяло пред елхата.
- Никога не съм искала друг, Ти Джей. Исках само най-доброто за теб.
- Ти си най-доброто за мен. - Той обхвана главата ми в длани, краката му се преплетоха с моите. - Няма да отида никъде, Ана. Тук е мястото, където искам да бъда.
ШЕСТДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА