Ти Джей
Погледнах часовника една сутрин две седмици по-късно. Още бях в зимна ваканция и с Ана закусвахме късно.
- Трябва да изляза за малко и после искам да ти покажа едно нещо - казах аз. - По кое време ще се прибереш от приюта?
- Към три следобед. За какво става въпрос? - попита тя и остави вестника.
Облякох палтото си и надянах ръкавици.
- Ще видиш.
По-късно същия следобед паркирах пред сградата на Ана и й отворих да влезе в колата. Да седи на пасажерската седалка до мен беше нещо, което отдавна бях чакал.
- Добър шофьор ли си? - попита тя, когато се плъзнах зад волана.
Засмях се.
- Отличен.
Излязохме от града, Ана ставаше все по-любопитна. Час и половина по-късно, обявих тържествено:
- Почти стигнахме.
Отбих наляво от магистралата и подкарах по чакълест път. Завих отново, доволен, че съм с мощен високопроходим джип 4x4, защото алеята беше покрита с дванайсетсантиметров сняг. Приближих до малка светлосиня къща, паркирах пред гаража и изключих двигателя.
- Хайде - казах аз.
- Кой живее тук?
Не й отговорих. Когато отидохме до входната врата, извадих ключ от джоба си и отключих.
- Тя е твоя? - вдигна вежди Ана.
- Купих я преди два месеца и днес приключих с юридическите и финансовите формалности. - Тя влезе и аз я последвах, като светвах лампите. - Предишните собственици са я построили през деветдесетте. Не мисля, че някога са променяли нещо - засмях се аз. - Този син мокет направо те издухва.
Ана обиколи всички стаи, отваряше шкафовете и килерите и коментираше нещата, които й харесват.
- Идеална е, Ти Джей. Необходимо е само малко да се ремонтира.
- Тогава се надявам, че няма да си разочарована, ако я съборя?
- Какво? Защо трябва да я събаряш?
- Ела тук - казах аз и я заведох до едно прозорче в кухнята, което гледаше към задния двор. - Какво виждаш там?
- Земя - отвърна тя.
- Когато излизах да шофирам, минавах покрай това място и един ден спрях и огледах наоколо. Веднага ми стана ясно, че искам да я купя, да имам собствена земя. Искам да построя нова къща тук, Ана. За нас. Какво мислиш за това?
Тя се обърна и се усмихна.
- Бих се радвала да живея в къща, построена от теб, Ти Джей. На Бо също ще му хареса да е тук. Красиво е. Спокойно.
- Защото е далеч от шумотевицата. Но пътуването до приюта всеки ден ще е дълго.
- Няма проблем.
Издишах с облекчение. Пресегнах се за ръката й и се запитах дали е усетила, че моята трепери леко. Тя изглеждаше шокирана, когато извадих пръстена от джоба си.
- Искам да си моя съпруга. Не искам с никого другиго да прекарам остатъка от живота си. Можем да живеем тук - аз, ти, нашите деца и Бо. Вече го знам. Решението ми засяга и теб. Сега ти трябва да вземеш решение за себе си. Ще се омъжиш ли за мен?
Сдържах дъха си, чакайки да плъзна пръстена на пръста й. Сините й очи блестяха и по лицето й се разля усмивка.
Тя каза „да“.
ШЕСТДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
Ана
Бен и Сара ни посрещнаха в Съдебната палата в Кук Каунти през март. В Чикаго вилнееше пролетна снежна буря и Ти Джей и аз - облечени в пуловери, дънки и ботуши - бяхме избрали топлината пред модата.
Да се ожениш пред един съдия може и да не беше най-романтичният избор, но аз бях отказала църковна сватба. Не можех да си представя да вървя към олтара, без татко да ме води. Дейвид беше предложил да заеме неговото място, но нямаше да е същото. Да организираме тържество другаде, например някъде на тропиците, също не беше опция.
- Майка ти няма да се радва, че пропуска това - казах аз. Джейн Калахан беше приела изненадващо добре нашия годеж; може би беше решила, че противопоставянето няма да доведе до нищо добро. Тя вече имаше две дъщери, но беше се справила чудесно при посрещането на трета и аз нямах желание да я разстройвам.
- Тя има Алексис и Грейс - каза Ти Джей и махна пренебрежително с ръка. - Ще може да отиде на техните сватби.
Докато чакахме да извикат имената ни, един мъж, вероятно навлякъл всички дрехи, които имаше, с облепени с тиксо ботуши, за да не се разпаднат, обикаляше между чакащите двойки, опитвайки се да продаде няколко увехнали букета цветя. Много от тях го отбягваха, бърчейки носове заради дългата му немита брада и разрошена коса. Ти Джей изкупи всичките му цветя и ме снима с тях.
Когато дойде нашият ред, Бен и Сара станаха с нас и ние изрекохме клетвите си. Церемонията отне по-малко от пет минути; Сара се обля в сълзи. Бен мълчеше, а според Ти Джей, това не се случвало много често.
Ти Джей извади халките ни от джоба на дънките си. Плъзна пръстена върху пръста ми и и протегна лявата си ръка. Когато и двете халки бяха сложени, не се сдържах и се усмихнах.