Съдията каза:
- По силата, дадена ми от окръг Каунти Кук, обявявам официално Томас Джеймс Калахан и Ана Лин Емерсън за съпрузи. Честито!
- Това ли е моментът, в който трябва да я целуна? - попита Ти Джей.
- Давай - каза съдията, слагайки подписа си върху брачното свидетелство.
Ти Джей се наведе и целувката беше много хубава.
- Обичам те, госпожо Калахан.
- И аз те обичам.
На излизане от сградата се държахме за ръце. Едри, лениви снежинки се сипеха от небето, когато четиримата се натъпкахме в едно такси и потеглихме към празничния обяд в ресторанта, където работеше Дийн Луис. Десет минути по-късно аз помолих шофьора на таксито да спре.
- За съвсем малко. Може ли да почакате? - Той се съгласи и паркира пред един салон за маникюр. - Връщам се веднага - казах аз на Бен и Сара.
- Искаш да си правиш маникюр сега? - попита Ти Джей, излизайки с мен от колата.
- Не - отвърнах аз, докато отварях вратата на салона. - Но тук има някой, когото искам да видя.
Когато Луси ни видя, изтича и ме прегърна.
- Как си, скъпа?
- Добре съм Луси. А ти?
- О, много добре.
Сложих ръка върху ръката на Ти Джей и казах:
- Луси, искам да те запозная със съпруга си.
- Това е Джон? - попита тя.
- Не, не се омъжих за Джон. Омъжих се за Ти Джей.
- Ана омъжена? - В началото тя изглеждаше объркана, но след това лицето й се озари и тя се хвърли към Ти Джей и го прегърна. - Ана омъжена!
- Да - казах аз. - Ана е омъжена.
ШЕСТДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Ти Джей
Един топъл юнски ден три месеца по-късно с Ана се качихме на моето Тахо. Тя носеше слънчеви очила и моята бейзболна шапка с логото на „Чикаго Къбс“. Бо седеше на задната седалка, протегнал глава през отворения прозорец. По радиото „Ийгълс“ пееха „Take It Easy“ и Ана изрита обувките си на пода, наду звука до дупка и запя, докато излизахме от града.
Наскоро бяха излели основите на новата ни къща. С Ана отпечатахме дланите си върху мокрия бетон и тя написа имената ни и датата до тях с пръст. Бях наел една бригада и бяхме започнали да градим скелето; къщата започваше да придобива форма. Ако всичко вървеше по план, щяхме да можем да се нанесем до Хелоуин.
Когато пристигнахме, паркирах и извадих винтоверта от багажника на колата. Ана се засмя и нахлупи една каубойска шапка на главата ми. Макар че трябваше да нося предпазни очила, си бях сложил авиаторски. Отидохме до една купчина нарязани дървета и взех две.
- Много модерен инструмент имаш - каза Ана. - Мислех, че ще искаш да го правиш по стария начин. С чук.
- По дяволите, не! - засмях се и вдигнах винтоверта. - Обичам това нещо.
Това, което щяхме да правим сега, беше идея на Ана. Тя искаше да държи дъските и да ми помага, както беше правила, когато строихме къщата си на острова.
- Моля те, позволи ми - беше казала. - Заради старото време.
Сякаш можех да й откажа.
- Готова ли си? - попитах я, слагайки двете дъски на място.
Ана държеше дъската здраво.
- Давай, Ти Джей.
Прицелих се и натиснах спусъка.
Бам.
ЕПИЛОГ
Ана
Четири години по-късно
Къщата е сивозелено ранчо в занаятчийски стил с кремави первази, заобиколена от дървета. Гаражът към нея, приютил Тахото на Ти Джей, работния му пикап и моя бял Нисан, е невъзможно да бъде поддържан чист, когато живееш на чакълест път.
Има кабинет с френски врати до голямата кухня и една стена с рафтове за книги от пода до тавана. Често мога да бъда намерена там, свита в тапицираното кресло, с подпрени на отоманката крака.
Има и две веранди - една отпред и една отзад. Тази отзад е остъклена и с Ти Джей прекарваме много време там, без да се притесняваме от буболечки и най-вече от комари. Бо може да тича из двора и когато не гони зайци, дреме доволно в краката ни.
Домът ни с четири спални разполага с всички удобства, които може да пожелае човек. Нямаме камина, обаче. Нито грил.
Тази вечер къщата ни е пълна с гости. Всички са се събрали да празнуват трийсет и осмия ми рожден ден.
В кухнята свекърва ми и сестра ми са седнали на острова, разменят си рецепти и пият вино. Никой няма да ми позволи да готвя на рождения си ден, поради което Том носи храна от града. Той ще е тук скоро, така че няма много какво да правя, освен да си почивам.
Сестрите на Ти Джей, Алекс и Грейс, сега на седемнайсет и на деветнайсет години, седят на предната веранда с Джо и Клоуи. На тринайсетгодишния Джо по принцип би му се искало да има наоколо поне още едно момче, но така е хлътнал по Алексис, че явно няма нищо против да е в компанията на момичета.