Вземам две бири от хладилника и отивам в семейната стая. Ти Джей се е излегнал на дивана и гледа телевизия . Навеждам се и го целувам, после отварям бирата и я оставям на близката масичка.
- Как е рожденничката? - Той говори тихо, защото дъщеря ни спи на гърдите му, с палец в устата. И двамата знаем, че ако Джоузефин Джейн, „Жози“ Калахан се събуди, преди да се е наспала, ще настане истински ад.
- Мога да я оставя в креватчето й - прошепвам аз.
Той поклаща глава.
- Така си е добре. - Това малко момиченце въртеше Ти Джей на пръста си.
Подадох втората бира на Бен. Той седеше в стола до дивана, изглеждаше забележително удобно с Томас Джеймс Калахан Ш, спящ в скута му. Изненадващо, защото когато Бен дойде в болницата, след като се бяха родили близнаците, ми каза, че никога преди не е държал бебе.
- Ще го кръстим Мик - каза Ти Джей.
- Ще си кръстите детето на Мик Джагър? Това е страхотно!
С Ти Джей се засмяхме.
- На друг Мик - каза Ти Джей.
Не се опитвахме да имаме бебе веднага. Аз държах да не прибързваме и ако се окажеше, че сме чакали прекалено дълго, е, ами съществуваха много начини да имаш семейство. В края на краищата отне шест месеца опити и една инжекция за повишаване на фертилността; зачеването се състоя в един лекарски кабинет по начина, по който винаги сме знаели че ще стане, използвайки сперма на Ти Джей, съхранявана в банка от времето, когато е бил петнайсетгодишен.
Обичам да мисля, че нещата се случват с причина и вярвам, че близнаците дойдоха точно когато бяхме готови за тях.
- С две ще е трудно - повтаряха всички, но с Ти Джей знаехме какво значи трудно, и бяхме благословени с две здрави бебета. Не казвам, че е лесно, обаче. И ние си имаме своите трудности.
Близнаците са вече на единайсет месеца и е вярно това, което казват: времето лети, когато имаш деца. Сякаш вчера беше, когато се клатушках с ръка на кръста, питайки се колко време още ще ги нося, а ето ги сега, пълзят навсякъде и скоро ще направят първите си стъпки.
Оставих Ти Джей и Бен и се върнах в кухнята. Дейвид беше отишъл при Джейн и Сара, и ме целуна по бузата.
- Честит рожден ден - поздрави ме той, подавайки ми букет цветя. Отрязах стеблата под течаща вода, после ги сложих във ваза и ги поставих на плота до розовите рози, които Ти Джей ми беше подарил сутринта.
- Вино? - попитах го аз.
- Ще си взема. Ти си седи и си почивай.
Останах при Сара и Джейн. Стефани също е тук.
Роб и децата имат стомашен грип, така че е дошла сама, не иска да рискува някой да се разболее. В моменти като този, когато всички, които обичам, са под един покрив, се чувствам цяла и завършена. Иска ми се само и родителите ми да бяха тук. Да познават моя съпруг. Да държат внуците си.
Продължавах да ходя в приюта три дни седмично доскоро, но пътуването до града накрая си взе своя дан. Джейн гледаше близнаците в дните, в които отивах, но беше време да се прави нещо различно. Основах благотворителна фондация, която да подпомага бездомни семейства, и я ръководех от домашния ни офис, докато близнаците си играеха в краката ми. Приютът на Хенри получава голямо дарение всяка година и винаги ще получава.
Закачихме един флаер в местната гимназия и избрах няколко ученици, които да обучавам. Те идват в къщата ни вечер и сядаме на кухненската маса, като отмятаме изпълнените задачи една по една. Понякога ми липсва да стоя пред черната дъска, но мисля, че това е достатъчно засега.
Ти Джей ръководи малка строителна фирма. Строи къщи, по една-две на година. Той така и не се върна в колежа след завършването на първия си семестър, но за мен няма значение. Това не е мой избор. Ти Джей е щастлив навън.
И той дава своето време и пари за фондацията. Дийн Луис помага също; шестата къща, в строителството на която той помага, беше неговата. Той се ожени за Джули, едно момиче, с което се запозна в ресторанта, а Лио се радва да е големият брат на малкото момиченце, което родителите му кръстиха Ани.
Преди няколко месеца бях отишла да занеса обяд на Ти Джей на строителната площадка. Гледайки го да прави това, което обича, правеше и мен щастлива. Един нов подизпълнител, нает да прокара водопроводите, подсвирна и извика:
- Здрасти, кукличке! - когато се приближих, без да знам кой е. Ти Джей веднага го постави на място.
Знам, че е обидно, когато подсвиркват така на жена. Но нямам проблем.
С Ти Джей разбрахме нещо интересно преди две години. Един полицай от Мале ни се обади да ни зададе няколко въпроса, надявайки се да приключи случай, свързан с един отдавна изгубен човек. Семейството на мъж, който изчезнал през май 1999 година, наскоро открило дневник сред неговите принадлежности. В него Оуен Спаркс, интернет-милионер от Калифорния, описал с пълни подробности намерението си да замени напрегнатия си живот за спокойствието и уединението на островен живот в Малдивите. Близките му тръгнали по маршрута му към Мале, но там следите прекъсвали. Полицаят искаше да научи повече за скелета, който бяхме открили с Ти Джей. Не можехме да знаем със сигурност дали е бил той, но изглеждаше силно вероятно. Запитах се дали Оуен би го направил, ако е имал някой, на когото да се опре, така, както ние с Ти Джей се опирахме един на друг. Предполагам, че никога няма да разберем.