Нося една кана с лимонада на предната веранда и пълня чашите, вдъхвайки миризмата на прясно окосена трева и пролетни цветя. На алеята се появява Том. Бяхме решили, че едно пиршество от ,Деликатеси Пери“ е идеално за тази топла майска вечер, и Дейвид излиза от къщата да помогне на Том да внесе всичко. Стефани и аз подреждаме всичко на кухненския остров и тъкмо се каня да извикам на всички да си вземат по една чиния, когато Бен се приближава до мен, държейки Мик пред себе си. Миризмата на мръсни памперси не може да се сбърка.
- Мисля, че е напълнил гащите - казва той.
- Има чисти памперси и мокри кърпи на масата в детската стая, но се увери, че използваш достатъчно крем, защото Мик има лек обрив.
Беи замръзна, чудейки се как ще излезе от тази ситуация, когато Ти Джей, който наблюдаваше цялата сцена, се разсмя.
- Приятел, тя те поднася.
Бен ме погледна и сви рамене, усмихвайки се. Облекчението върху лицето му беше толкова дълбоко, почти комично.
Ти Джей протегна ръце да вземе Мик.
- И Жози е напълнила гащите. Ще преобуя и двамата.
- Ти си добър човек - казах аз. То си беше така.
Бен подаде бебето на Ти Джей.
- Женчо - каза му той, когато излезе от стаята. Аз се усмихнах, защото знаех, че се заяжда с него, но също така и защото е щастлив, че най-добрият му приятел участва в живота ни. На двайсет и четири години Бен спокойно можеше да бъде сега в някой бар, вместо тук, с бебе на ръце. Той си има сериозна приятелка, Стейси, и според Ти Джей именно тя е превърнала Бен в зрял мъж.
Всички си вземат чинии и сядат някъде. Някои се разполагат на предните стъпала, други на остъклената веранда, а трети - като мен и Ти Джей - остават в кухнята.
Закопчаваме близнаците в техните високи столчета и им даваме малки залъчета хляб и месен деликатес. Слагам малко картофена салата в отворените им устица, после отхапвам от сандвича си и пийвам студен чай. Ти Джей седи до мен, донесъл малката Жози, която настоява да я пусне на земята, само за да изпробва дали ще я вдигне. Той винаги го прави.
Когато всички приключват с храната, ми изпяват в един глас ,Дестит рожден ден“. Духвам трийсет и осемте свещи, които Клоуи настоя да сложа върху тортата. От сега до 20 септември, когато Ти Джей навършва двадесет и пет, аз технически съм с четиринайсет години по-възрастна от него, а не с тринайсет, но не мога да направя нищо по въпроса.
Всички се чукват с мен. Толкова съм щастлива, че осъзнавам, че плача.
По-късно, когато всички са си тръгнали и сме сложили близнаците да спят, Ти Джей се присъединява към мен на закритата веранда. Носи две чаши ледена вода и ми подава едната.
- Благодаря - казвам. Новостта на студена вода в чаша не се е изтъркала за нас. Отпивам дълга глътка и я оставям на масата до мен.
Той сяда в ратановото кресло и ме придърпва в скута си.
- Може и да не си в състояние да правиш това по-нататък - казвам и го целувам по шията, което правя по две причини: първо, защото на Ти Джей му харесва, и второ, за да го проверя за бучки. Слава Богу, досега не съм намерила.
- Разбира се, че ще го правя - казва той, усмихва се и потърква корема ми.
Бяхме решили да опитаме за още едно дете. Успяхме още първия месец за наша изненада. Този път бебето е само едно и не знаем дали е момиче, или момче. Но няма значение, стига да е здраво. Терминът ми е след четири месеца, така че близнаците ще са само на година и три месеца, когато родя, но това означава само, че понякога получаваме каквото искаме.
Често си мисля за острова. Когато децата станат по-големи, имаме хубава история, която да им разказваме.
Ще я редактираме, естествено.
Ще им кажем също така, че тази къща и земята наоколо, са нашият остров.
И че Ти Джей и аз най-после сме си у дома.
Край
Tracy Garvis Grâce
ON THE ISLAND
Copyright © 2011 by Tracy Garvis Grâce
ТРЕЙСИ ГАРВИС ГРЕЙВС
ОСТРОВЪТ
РОМАН
Американска Първо издание
© Диана Райкова, преводач
© Димитър Стоянов - Димо, оформление на корицата
Редактор Сергей Райков
Формат 84 х 108 / 32.
Печатни коли 22