По дяволите!
— Честна дума — заговори тя, докато режеше още от пуйката, — Зейдист ме иска голяма колкото къща. Ако продължава с настояванията си да се храня така още тринайсет месеца, скоро няма да се побирам в басейна. Вече едва си закопчавам панталоните.
— Изглеждаш добре. — Дявол да го вземе, тя изглеждаше изумително с дългата си черна коса, очи с цвят на сапфири и високото си стегнато тяло. Бебето в утробата й не личеше под широката риза, но бременността беше очевидна, заради блестящата й кожа и това, че ръката й непрекъснато се плъзваше надолу по корема.
Състоянието й не оставаше скрито също и заради загрижеността в погледа на Зи всеки път, когато беше около нея. Тъй като бременността при вампирите носеше голям риск както за майката, така и за плода, тя се смяташе за благословия, но в същото време и за проклятие за хелрена и неговата спътница.
— Добре ли се чувстваш? — попита Фюри. В крайна сметка Зи не беше единственият, който се тревожеше за нея.
— Доста добре. Уморявам се, но не е нещо страшно. — Тя облиза върховете на пръстите си и взе буркана с майонеза. Заобира останалото в него и ножът започна да издава звук, сякаш тя подрусваше вътре монета. — Зи ме вбесява. Отказва да се храни.
Фюри си спомни вкуса на кръвта й и отклони поглед, защото почувства как кучешките му зъби се удължават. Нямаше нищо възвишено в това, което изпитваше към нея, абсолютно нищо, и като мъж, който винаги се беше гордял с честната си природа, не намираше, че чувствата му съответстват на принципите му. А и изпитваното от него не срещаше взаимност. Беше го нахранила един-единствен път, защото той се нуждаеше отчаяно от това, а тя беше жена с чиста кръв. Причината не беше, че тя изпитваше потребност да се погрижи за него, нито пък копнеж.
Всичко това беше запазено за близнака му. Той беше грабнал сърцето й още първата вечер, в която се бяха срещнали, и съдбата бе отредила именно тя да го избави от ада, в който се намираше. Фюри може да беше спасил тялото на Зи от цял век кръвно робство, но Бела беше тази, която възкреси духа му.
Което, разбира се, му даваше още една причина да я обича. Искаше му се да имаше у себе си червен дим. Беше оставил запасите си горе.
— Ти как си? — попита тя, докато подреждаше тънки резени пуешко и листа от маруля. — Новата протеза още ли ти създава ядове?
— Малко по-добре е, благодаря. — Съвременните технологии бяха на светлинни години от възможностите преди век, но като се имаше предвид, че постоянно участваше в битки, липсващата част от крака му от коляното надолу беше източник на постоянни проблеми.
Беше изгубил крака си… Точно така. Беше се простил с него, за да отърве Зи от онази откачена кучка Господарката му. Жертвата си струваше. Точно както си струваше да жертва щастието си, за да може Зи да бъде с жената, която и двамата обичаха.
Бела завърши сандвича с втора филия хляб и плъзна чинията му по плота.
— Ето.
— Точно от това имах нужда. — Наслади се на момента, докато забиваше предните си зъби в мекия, подобен на плът хляб. Докато преглъщаше, изпита радост, примесена с нотки на тъга, че тя беше приготвила тази храна за неговия стомах. И го беше направила с известна доза обич.
— Радвам се. — Тя се зае със собствения си сандвич. — От ден или два се каня да те питам нещо.
— Така ли? Какво?
— Както знаеш, работя заедно с Мариса в Убежището. Наистина е чудесна организация, пълна с прекрасни личности. — Последва дълга пауза, която го накара да се напрегне. — Както и да е. Имаме нова социална служителка за консултации на жените и децата им. — Тя прочисти гърлото си и обърса уста със салфетка. — Наистина е прекрасна. Сърдечна и забавна. Чудех се дали…
О, боже.
— Благодаря, но не.
— Наистина е симпатична.
— Не, благодаря. — Усети как кожата му настръхва и започна да се храни, сякаш го гонеха.
— Фюри, знам, че не е моя работа, но защо избягваш контакти с жени?
По дяволите.
Забърза се със сандвича още повече.
— Моля те, да сменим темата.
— Заради Зи е, нали? Никога не си бил с жена заради неговото минало.
— Бела, моля те.
— На повече от двеста години си и е време да започнеш да мислиш за себе си. Зи никога няма да бъде напълно нормален и никой не го осъзнава по-добре от мен и теб. Но вече е по-стабилен и ще се подобри с течение на времето.