Това беше истина, стига Бела да оцелееше след бременността си. Докато тя не приключеше с раждането в добро здраве, брат му не беше в безопасност. Същото се отнасяше и за Фюри.
— Моля те, позволи ми да ви запозная.
— Не. — Фюри скочи на крака и задъвка като крава. Маниерите при хранене бяха от значение, но този разговор трябваше да приключи, преди главата му да експлодира.
— Фюри…
— Не искам жена в живота си.
— Ще станеш прекрасен хелрен, Фюри.
Той обърса устата си с кърпата за чинии и изрече на Древния език:
— Благодаря за храната, приготвена от твоите ръце. Благословена вечер, Бела, любима на моя брат-близнак Зейдист.
Почувства се засрамен, задето не й помогна да почисти, но реши, че е за предпочитане пред това да получи аневризъм, и се измъкна през вратата към трапезарията. Беше стигнал до средата на дългата десет метра маса, когато почувства, че не му достига въздух. Дръпна един стол и се строполи на него.
Сърцето му препускаше лудо.
Когато вдигна поглед, забеляза, че Вишъс стои от другата страна на масата и се взира в него.
Боже!
— Малко си напрегнат, братко. — Двуметров на ръст и потомък на Блъдлетър, най-великия боец, Ви беше огромен мъж. С леденосините си очи, черната коса и ъгловатото си лице той можеше да мине за красавец, но козята брадичка и страховитите татуировки на слепоочието му придаваха зъл вид.
— Ни най-малко. — Фюри просна ръцете си на масата, като мислеше за червения дим, който щеше да вдиша, веднъж да се добереше до стаята си. — Всъщност се канех да те потърся.
— Така ли?
— Рот не хареса настроението, което цареше на събранието тази сутрин. — Което беше меко казано, тъй като Ви и кралят бяха свършили на нож при няколко разисквания и това не беше единственият спор в дневния ред. — Извадил ни е от схемата за тази вечер. Казва, че имаме нужда от почивка.
Ви изви вежди с вид на по-умен от двама Айнщайновци. Излъчването му на гений не беше без покритие. Той говореше шестнайсет езика, беше създал редица компютърни игри, за да имат с какво да се развличат, и можеше да рецитира двайсетте тома на Хрониките наизуст. Правеше Стивън Хокинг да изглежда като кандидат за ученик в техникум.
— Всички ли? — попита Ви.
— Да, канех се да отскоча до „Зироу Сам“. Искаш ли да дойдеш?
— Вече имам нещо организирано.
О, да. Неконвенционалният сексуален живот на Ви. Двамата с него се намираха на двата противоположни края на сексуалния спектър. Той не знаеше нищо, Вишъс от друга страна беше опознал всичко възможно, и то в екстремните му изяви, бе стъпвал и на неотъпкани пътеки, и на аутобана. Това не беше единствената разлика между тях. Като се замислеше, едва ли имаха нещо общо.
— Фюри?
Насочи вниманието си обратно към разговора.
— Извинявай, какво?
— Казах, че веднъж те сънувах. Преди много години.
О, боже!
Защо не тръгна направо за стаята си? Вече щеше да е запалил.
— Как така?
Ви почеса брадата си.
— Стоеше на един кръстопът сред поле от нещо бяло. Имаше буря. Силна буря. Но когато ти взе облак от небето и покри кладенеца с него, дъждът спря.
— Звучи поетично. — Беше облекчение за него, тъй като повечето сънища на Ви бяха ужасно плашещи. — Но няма смисъл.
— Нищо от това, което виждам, не е без смисъл и ти го знаеш.
— Тогава алегорично. Как можеш да покриеш кладенец с облак? — намръщи се Фюри. — И защо ми го казваш сега?
Ви свъси черни вежди над подобните си на огледало очи.
— Аз… Боже, нямам представа. Просто трябваше да го кажа.
Той изруга грозно и се запъти към кухнята.
— Бела още ли е там?
— Откъде знаеш, че е била там?
— Винаги изглеждаш съсипан, след като я срещнеш.
2.
Половин час и един сандвич с пуешко по-късно Ви се намираше на терасата на личния си пентхаус в центъра на града. Нощта беше неприятна. Съчетаваше студа на март и влагата, характерна за април. Режещият вятър беснееше като налитащ на бой пиян. Докато стоеше пред панорамата на мостовете близнаци на Колдуел, подобната на пощенска картичка гледка на блещукащия град го отегчи.
Също и перспективата за тазвечерните му забавления. Донякъде намираше сходство между себе си и някой дългосрочно пристрастен към кокаина. Насладата, която някога беше изпитвал, беше огромна, но сега задоволяваше единствено потребностите си, и то без особен ентусиазъм. Бе обладан от нужда, а не намираше облекчение.