Положи длани на ръба на парапета и се наведе напред. Леденият въздух обгърна лицето му и духна косата му назад като на някой фотомодел. Или може би… по-скоро като на супергерой от комикс. Да, това сравнение беше по-добро. Само дето той би бил злодеят.
Осъзна, че лежащите му на каменния парапет ръце го потъркват, сякаш го милват. Парапетът беше висок сто и двайсет сантиметра и опасваше цялата сграда като ръб на поднос за сервиране. Горната му част беше плоска, с широчина около един метър и сякаш умоляваше някой да се хвърли надолу от нея. Десетте метра въздушно пространство отвъд парапета бяха идеалната прелюдия към смъртта.
Това вече беше гледка, която го заинтригува.
Знаеше от личен опит колко сладко е усещането при свободното падане. Как вятърът притиска гръдния ти кош и прави дишането почти невъзможно. Как очите ти се изпълват със сълзи, които обаче се стичат по слепоочията ти, а не надолу по бузите. Как земята няма търпение да те поздрави като домакин, очакващ да те посрещне на партито си.
Още не беше сигурен, че е взел правилното решение да се спаси онзи път, когато беше скочил. В последния миг се беше дематериализирал обратно на терасата. Право в ръцете на Бъч.
Проклетият Бъч. Все се връщаше при този кучи син.
Ви се отдръпна, за да се отърве от потребността да предприеме нов полет, и отключи една от плъзгащите се врати със силата на мисълта си. Три от направените от стъкло стени на пентхауса бяха бронирани срещу куршуми, но нямаха филтър за слънчевата светлина. Не че би останал тук през деня, дори и да имаха такъв.
Това не беше дом.
Когато пристъпи вътре, мястото и предназначението му го притиснаха, сякаш силата на гравитацията тук беше различна. Стените, таванът и мраморният под на голямото еднопространствено жилище бяха черни. Такива бяха и стотиците свещи, които беше способен да запали със силата на волята си. Единственото, което можеше да се определи като мебел, беше огромното легло, което той никога не беше използвал. Всичко останало беше оборудване. Масата с каишите за връзване. Веригите, прикрепени към стените. Маските, топките за запушване на устата, бичовете, пръчките и веригите. Цял шкаф, пълен с щипки и тежести за зърна и други пособия от неръждаема стомана. Всичко за неговите жени.
Свали коженото яке и го захвърли на леглото, после се освободи и от ризата си. Винаги оставаше с кожените панталони по време на сеансите. Покорните му никога не го бяха виждали напълно гол. Никой не го беше виждал гол, с изключение на братята по време на церемониите в гробницата, и то само защото ритуалите го изискваха.
Как изглеждаше там долу, си беше само негова работа.
Свещите пламнаха по негова команда. Светлината се отрази в лъскавия под, преди да бъде погълната от черния таван. В атмосферата не витаеше никаква романтика. Мястото беше пещера, в която се предлагаха низки удоволствия на желаещите. Светлината беше нужна, за да е сигурно, че кожените и метални инструменти попадат на правилните места, както и ръцете и зъбите.
А и свещите можеха да бъдат използвани за други цели, освен за осветление.
Отиде до бара, сипа си малко „Грей Гус“ и се облегна на късата страна на плота. Имаше такива сред посетителките, които смятаха сношението с него за вид ритуал, други можеха да бъдат задоволени единствено от него. Но повечето искаха да разберат как се съчетават болката и сексът.
Типът изследователки го интересуваше най-малко. Обикновено не издържаха и се налагаше да използват спасителната дума или жест, които им подаваше в средата на сеансите. Винаги ги пускаше да си тръгнат с охота. Сълзите им не бяха негова грижа. В девет от десет случая пожелаваха да се върнат, за да опитат отново. Щом се пречупваха така лесно първия път, вероятно щяха да го направят отново, а той нямаше намерение да ги учи как да живеят.
Тези, които можеха да го понесат, се обръщаха към него с леаж и го ценяха. Не че даваше и пет пари за уважението им. Той трябваше да задоволи нуждите си и техните тела бяха оръдието за това. Точка по въпроса.
Отиде до стената, взе една от дългите стоманени вериги и я прекара през пръстите си брънка по брънка. Въпреки че беше садист по природа, никога не нараняваше покорните си. Задоволяваше садистичните си потребности, като убиваше лесъри.