— Не, благодаря.
— Само казвам, че…
— Майната ти. Млъквай.
Бъч изруга под носа си и повече не коментира. Което накара Фюри да се почувства като простак. Както и трябваше.
— Извинявай.
— Всичко е наред.
Фюри махна на сервитьорката и тя дойде на мига. Отнесе празната му чаша, а той измърмори:
— Тя се опита да ми уреди среща за тази вечер.
— Моля?
— Бела. — Фюри взе една подгизнала салфетка и започна да я прегъва. — Спомена за някаква социална служителка в Убежището.
— Рим ли? Наистина е страхотна.
— Но аз…
— Не проявяваш интерес? — Бъч поклати глава. — Фюри, приятелю, сигурно пак ще ми се ядосаш, но е време да започнеш да проявяваш интерес. Каква е тази работа с теб и жените? Трябва да сложиш край на това.
Фюри не можа да се въздържи да не се засмее.
— Можеш ли да бъдеш по-директен от това?
— Трябва да започнеш да живееш.
Фюри кимна към блондинката.
— И мислиш, че като плащам за секс, ще започна да живея?
— Съдейки по начина, по който те гледа, едва ли ще се наложи да плащаш — отвърна сухо Бъч.
Фюри се насили да разиграе сценария в съзнанието си. Представи си как се изправя и се доближава до нея. Хваща я за ръката и я повежда към някоя от частните бани. Може би щеше да му духа. Можеше да я опре в мивката, да разтвори краката й, да проникне в нея и да достигне кулминацията. Общо изразходвано време? Най-много петнайсет минути. Може да беше девствен, но механизмите на секса бяха прости. Всичко, от което тялото му се нуждаеше, беше малко триене и щеше да е готов.
На теория. В момента в панталоните му нямаше никой. Дори и да искаше, нищо не можеше да се случи. Поне не с нея.
— Така ми е добре — заяви, когато пристигна новата чаша с мартини. Завъртя маслинката с пръст из чашата и я лапна. — Наистина съм добре.
Двамата отново замълчаха и помежду им остана само глухият тътен на музиката, долитащ от другата страна на водната стена. Фюри тъкмо се канеше да заговори за спорт, защото не понасяше тишината, когато Бъч се стегна.
Една жена се взираше в тяхната посока от другия край на ВИП зоната. Беше шеф на охраната, носеше мъжки дрехи и имаше мъжка прическа. Фюри я беше виждал да оковава в белезници пияни мъже, сякаш шляпаше непослушно куче с вестник.
Но тя не гледаше към Фюри. Вниманието й беше насочено към Бъч.
— Бил си с нея, нали?
Бъч се намръщи и отпи от чашата си.
— Само веднъж. Но преди Мариса.
Фюри отново се загледа в жената и не можа да не се зачуди какъв би бил сексът с нея. Изглеждаше, сякаш можеше да те накара да виждаш звезди, и то не задължително в приятния смисъл.
— Сексът с непознати добър ли е? — попита и се почувства, сякаш беше на дванайсет.
Бъч се усмихна бавно и загадъчно.
— Преди мислех, че да. Но като не познаваш друго, смяташ, че и студената пица си я бива.
Фюри отпи от мартинито си. Студена пица, значи? Това ли го очакваше? Много вдъхновяващо.
— Дявол да го вземе, не искам да ти убивам ентусиазма. Просто е по-хубаво, когато си с когото трябва. — Бъч допи последната глътка. Сервитьорката се запъти да му предложи ново питие, но той я спря.
— Не, две са достатъчно. Благодаря.
— Почакай! — извика Фюри, преди тя да е отминала. — За мен още едно. Благодаря.
Вишъс знаеше, че сънят го е преборил, защото беше щастлив. В началото на кошмарите си винаги изпадаше в състояние на блаженство. Чувстваше се доволен и завършен. Всичко беше точно и на мястото си като наредено кубче на Рубик.
И тогава пистолетът гръмна. На ризата му се появи петно от яркочервена кръв. Вик проряза непробиваемо гъстия въздух.
Изпълни го болка, сякаш в него се беше врязал шрапнел, все едно че го бяха залели с бензин и подпалили. Сякаш кожата му беше одрана ивица по ивица.
О, боже, умираше. Никой не би могъл да оцелее след такава агония.
Падна на колене и…
Ви скочи от леглото, сякаш някой го беше изритал с ботуш в главата.
В клетката от черни стени и тъмно стъкло, която представляваше пентхаусът, сърцето му блъскаше лудо, толкова бързо, че му се наложи да го притисне с ръце, за да е сигурен, че ще си остане на мястото.
Имаше нужда да пийне… Веднага.
Примъкна се с нестабилни крачки до бара, взе чиста чаша и сипа около четири пръста водка. Почти беше допрял ръба на чашата до устните си, когато осъзна, че не е сам.