И не само защото Джейн можеше да бъде определена като дух.
Вишъс изглеждаше готов да загуби съзнание. Което я нарани. Беше напълно възможно да не я хареса такава и какво щеше да стане с нея тогава? Когато Скрайб Върджин я беше посетила в рая или каквото и да беше това място, и й беше дала възможността да се завърне, дори не се наложи да се замисля за отговора. Но сега, изправена пред неговия шок, не беше сигурна дали е направила верния избор.
Той стана от леглото, пристъпи към нея и неуверено докосна лицето й с искрящата си ръка. Тя се притисна към топлата му длан.
— Ти ли си? — попита той дрезгаво.
Тя кимна и протегна ръка към леко зачервеното му лице.
— Плакал си.
Той хвана ръката й.
— Мога да те почувствам.
— Аз също.
Той докосна врата й, раменете й, гръдната й кост. Вдигна ръката й и я погледна… по-точно погледна през нея.
— Мога да сядам на разни места — каза тя без определена причина. — Искам да кажа… Докато чаках в коридора, седнах на дивана. Наместих една картина на стената. Сложих една монета в чинийката с дребни. Взех едно списание. Чувството е малко странно, но е достатъчно само да се концентрирам. — По дяволите. Какви ги дрънкаше. — Скрайб Върджин каза, че мога да се храня, но не е нужно. Каза, че… мога също и да пия. Не съм сигурна как точно става, но тя очевидно знае. Както и да е. Ще отнеме известно време да свикна, но…
Той зарови ръка в косата й и тя се почувства точно както преди. Несъществуващото й тяло регистрираше усещания, както го беше правило преди.
Той се намръщи и погледна надолу ядосано.
— Тя каза, че се изисква жертва, за да върнеш някого. Какво й даде? Каква сделка сключи?
— Какво имаш предвид?
— Тя не дава нищо, без да поиска друго в замяна. Какво взе от теб?
— Нищо. Не ми е искала нищо.
Той поклати глава и изглежда се канеше да заговори. Но после я обгърна с масивните си ръце и я притисна към треперещото си, излъчващо топлина тяло. За разлика от всички други обстоятелства, при които трябваше да се съсредоточи, за да усеща предметите, с Ви се случи от само себе си. Опряна в него, нямаше усещането за безплътност, без да е необходимо да полага каквито и да било усилия.
Личеше, че плаче, по начина му на дишане и по това как се притискаше в нея, но тя знаеше, че ако опита да го успокои с думи, той щеше да спре на мига. Затова просто го прегърна и го остави да продължи.
Тя самата едва се крепеше да не рухне емоционално.
— Мислех, че вече никога няма да правя това — заговори той с пресекващ глас.
Джейн затвори очи и го стисна здраво, като мислеше за онзи момент в мъглата, когато се беше отказала от него. Ако не го беше направила, сега нямаше да са заедно, нали така?
Майната й на свободната воля, помисли си тя. Съдбата беше тази, която имаше значение, въпреки че можеше да е много болезнена на пръв поглед. Защото любовта в различните си форми винаги бе трайна. Тя беше безкрайна. Вечна. Тя беше тази, която устояваше на времето. Нямаше представа кой или какво е Скрайб Върджин. Не знаеше къде е била самата тя и как така се върна. Но знаеше едно.
— Ти беше прав — каза тя, опряла лице в гърдите на Ви.
— За какво?
— Вярвам в Бог.
53.
На следващата вечер Джон нямаше часове и седна заедно с братята за Първото хранене. Настроението в къщата се беше подобрило осезаемо в сравнение с последните няколко седмици. Но той със сигурност не споделяше общата еуфория.
— Така че — говореше Фюри, — отидох при Скрайб Върджин и й казах за патрона.
— Мили боже. Директрис. — Вишъс се наведе напред, без да пуска ръката на Джейн. — Реших, че е бил лесър.
Ви не се отделяше от своята лекарка, сякаш се страхуваше тя да не изчезне. Което донякъде беше разбираемо. Джон се опитваше да не се взира в нея, но беше трудно. Носеше една от тениските на Ви и чифт сини джинси и ги изпълваше нормално. Но намиращото се вътре беше… дух, по негови предположения.
— Разбира се, че така ще решиш — отговори Фюри и се обърна към Бела, за да й подаде съда с маслото. — Всички така мислехме. Но тази жена е имала сериозен мотив. Искала е да продължи да командва, а с появата на Примейл на сцената това няма как да се случи. Класически сценарий.
Джон хвърли поглед към мълчаливата блондинка от другата страна на Фюри. Избраницата наистина беше красива, с ефирната хубост, присъща на ангелите. От нея се излъчваше неземно сияние. Но не беше щастлива. Хранеше се със сведен поглед.