Освен когато очите й се насочваха към Фюри. А това се случваше, когато той заговореше или погледнеше към Бела.
От челото на масата прозвуча суровият глас на Рот.
— Директрис трябва да умре.
Фюри се прокашля и взе обратно съда с масло от Бела.
— Смятай го за сторено, господарю.
Мили боже. Нима Фюри…
— Добре. — Рот кимна с разбиране и одобрение. — Кой ще я замести?
— Скрайб Върджин ме попита кого искам да избера за поста, но не познавам…
— Амалия — произнесе русата Избраница. Всички глави се обърнаха към нея.
— Моля? — попита Фюри. — Какво каза?
Когато заговори, гласът й беше прекрасен. Звънлив, нежен и мелодичен.
— Ако не е неуважително, бих ли могла да предложа Избраницата Амалия? Тя е сърдечна, мила и с подходящо старшинство.
Жълтите очи на Фюри изучаваха жената, но изражението му беше резервирано, като че не знаеше какво да каже или как да постъпи.
— Тогава тя е тази, която ще посоча. Благодаря ти.
За миг тя вдигна поглед към него и лицето й порозовя. Но Фюри отклони очи и тя направи същото.
— Всички ще почиваме тази нощ — заяви Рот рязко. — Имаме нужда да се прегрупираме.
Рейдж изръмжа от другия край на масата.
— Пак ли ще ни караш да играем „Монополи“?
— Да. — От страна на Братството се разнесе дружен стон, който Рот напълно игнорира. — Веднага след вечеря.
— Има нещо, което трябва да свърша — каза Ви. — Ще се върна възможно най-скоро.
— Добре, но няма да можеш да използваш фигурката на кучето или обувката. Те винаги се избират първи.
— Ще го преживея.
Фриц влезе с огромен поднос със сладкиш „Печена Аляска“16.
— Може би ще желаете десерт? — попита догенът усмихнато.
Всички отговориха като един.
— Да, моля.
Джон остави салфетката си и помоли да бъде извинен. След кимането на Бет стана от масата и се запъти към тунела под главното стълбище. Разходката до тренировъчния център не отне много време, още повече че походката му се бе стабилизирала и той започваше да се чувства все по-комфортно в тялото си.
Стигна до кабинета на Тор и се стегна, преди да огледа наоколо. Нищо не се беше променило след изчезването на брата. Само дето грозният зелен стол сега беше в кабинета на Рот. Иначе всичко си беше същото.
Джон отиде зад бюрото и седна. Наоколо бяха разпръснати документи и папки. На някои имаше залепени листчета, върху които Зи беше писал разни неща с присъщата му съзнателност.
Сложи ръце на страничните облегалки и ги задвижи напред-назад.
Мразеше начина, по който се чувстваше в момента.
Мразеше се, задето е ядосан, че Ви си получи Джейн обратно, докато Тор беше загубил Уелси завинаги. Но не беше честно. И то не само към Тор. Би се радвал да има духа на Уелси в живота си. Щеше да е хубаво единствената майка, която познаваше, да бъде около него.
Ви беше получил тази благодат.
А също и Рейдж. С Мери.
Какво ги правеше толкова специални?
Обхвана главата си с ръце. Чувстваше се като отвратителна личност. Да завиждаш на нечие щастие и късмет, бе нещо ужасно. Особено ако ги обичаш. Но така силно му липсваше Тор и толкова горчиво скърбеше за Уелси, че…
— Здравей.
Джон вдигна поглед. Зи стоеше насред кабинета, макар че само Бог знаеше как беше влязъл, без да издаде нито звук.
— Какво се върти в главата ти, Джон?
— Нищо.
— Да опитаме ли отново?
Джон поклати глава и погледна надолу. Случайно забеляза, че досието на Леш лежеше най-отгоре в купчината, и се замисли за него. Предстоеше им сблъсък. Беше само въпрос на време.
— Знаеш ли — заговори Зи, — все се чудех защо аз, а не Фюри.
Джон вдигна глава намръщен.
— Да, чудех се защо отвлякоха мен и преживях всичко онова. И не само аз съм си задавал този въпрос. Фюри още не може да си прости, че се случи с мен, а не с него. — Зи притисна ръце към гърдите си. — Проблемът е, че ако започнеш да се чудиш защо нещо се случва с един, а не с друг, това не те отвежда никъде.
— Искам Уелси да се върне.
— Предположих, че заради това си тръгна. — Братът поглади обръснатата си глава. — Ето какво. Вярвам, че нечия ръка ни води. Само че тя невинаги е нежна. И на моменти ни се струва несправедлива. Или поне се опитвам да вярвам в това. В крайна сметка какво друго ни остава? Изборът е нещо ограничено. Също и плановете. Всичко останало зависи от друг. Ходът на живота ни, запознанствата, съдбата на обичаните от нас… Нямаме много контрол върху тези неща.