— Кажи нещо — меко рече Бъч.
Без да отрони и дума, Ви извади нещо от задния си джоб. Вдигна ръката си и тежък златен медальон се залюля на края на копринен шнур.
— Изглежда, имам нова длъжност.
— О… по дяволите! — прошепна Фюри.
Обстановката в стаята на Блей бе стандартната за Джон и приятелите му. Джон беше в долния край на леглото. Блей седеше на пода с кръстосани крака. Куин се беше изтегнал в тапициран шезлонг, който побираше едва половината от новото му тяло. Имаше отворени бутилки „Корона“ и пръснати наоколо пакетчета с чипс.
— Хайде, издай тайната — подкани Блей. — Как беше преобразяването?
— Зарежи го преобразяването, правих секс. — Блей и Джон се ококориха и Куин се засмя. — Да, вярно. Направих дебюта, така да се каже.
— Не се занасяй — задъхано промълви Блей.
— Истина е. — Куин отметна глава назад и изгълта половината от бирата си. — Ще кажа само, че това преобразяване… човече… — Той погледна Джон и различните му очи се присвиха. — Готви се, братле. Трудно е. Ще ти се иска да си умрял. Ще се молиш за това. Тогава вече става непоносимо.
Блей кимна.
— Ужасно е.
Куин довърши бирата си и изхвърли бутилката в кошчето за боклук.
— Мен ме гледаха. Теб също, нали?
Блей кимна, а Куин се размърда, за да извади нова „Корона“ от минибара.
— Да… беше притеснително. Баща ми беше в стаята. Нейният баща — също. И всичко това, докато тялото ми се разцепва. Щях да се засрамя, но бях твърде зает да страдам.
— Кого използва? — попита Блей.
— Марна.
— Супер.
Клепачите на Куин се притвориха.
— Да, беше много добра.
Челюстта на Блей увисна.
— Тя? Тя беше тази, която ти…
— Да.
Куин се засмя, когато Блей падна назад, сякаш бе прострелян в гърдите.
— Марна. Знам. И на мен ми е трудно да повярвам.
Блей повдигна глава.
— Как се случи? И Господ ми е свидетел, че ще те фрасна, ако пропуснеш нещо.
— Да бе, сякаш ти беше много откровен за себе си.
— Не избягвай отговора. Започвай да лаеш, защото ти си едно псе.
Куин се премести напред, а Джон последва примера му и седна на самия ръб на леглото.
— Добре, значи всичко беше приключило. Имам предвид… бях приключил с пиенето, преобразяването беше свършило, лежах на леглото като… прегазен от влак. Тя остана, в случай че имам нужда да пия още от кръвта й, седнала на стол в ъгъла. Баща ми и нейният си говореха и май изгубих съзнание. В следващия момент се озовавам сам в стаята. Вратата се отваря и влиза Марна. Казва, че си е забравила пуловера или нещо от сорта. Само я поглеждам и… Блей, ти знаеш как изглежда тя, нали? От вида й мигом получавам ерекция. Можеш ли да ме виниш?
— Ни най-малко.
Джон примигна и се приведе още по-напред.
— И така, бях завит с чаршаф, но тя някак разбра. Човече, оглеждаше ме и се усмихваше, а аз само си казах наум: „О, боже мой“. Тогава баща й я извика от антрето долу. Двамата трябваше да останат да преспят у нас, защото, докато мине преобразяването, вече се беше съмнало, но очевидно той не искаше тя да легне с мен. И на тръгване тя ми казва, че по-късно ще се промъкне при мен. Не й повярвах, но все пак хранех някаква надежда. Часовете минаваха. Лежах в очакване. Взех да се изнервям. Така изтече още един час. Тогава реших, че явно няма да дойде. Обадих се на баща ми по вътрешния телефон и му казах, че се съвземам. Станах, завлякох се под душа, и като излязох… ето ти я нея в стаята. Гола. На леглото. Боже, не можех да направя нищо, освен да я зяпам. Но бързо се съвзех. — Куин впери поглед в пода и поклати глава. — Беше моя три пъти. Един след друг.
— По дяволите — прошепна Блей. — Хареса ли ти?
— Ти как мислиш? Разбира се.
Докато Блей кимаше и повдигаше „Короната“ към устата си, Куин каза:
— Когато свърших, я заведох под душа, почистих я и я задоволявах с език половин час.
Блей се задави с бирата и се поля целия.
— О, Боже…
— Имаше вкус на узряла слива. Сладка и сочна.
Очите на Джон съвсем се ококориха, а Куин се усмихна.
— Тя беше по цялото ми лице. Беше страхотно.
Той отпи голяма глътка и дори не се опита да прикрие реакцията на тялото си при спомените, които без съмнение нахлуха в главата му. Когато джинсите му се издуха под ципа, Блей метна одеяло върху бедрата му.