Выбрать главу

Тъй като Джон нямаше какво да прикрива, се загледа в бутилката си.

— Ще се обвържеш ли с нея? — попита Блей.

— Не, за бога! — Куин вдигна ръка и леко разтърка насиненото си око. — Беше… просто се случи. Не. Тя и аз? Никога.

— Но тя не беше ли…

— Не, не беше девствена. Разбира се, че не беше. Така че няма обвързване. Тя и без това не би искала нещо такова с мен.

Блей погледна към Джон.

— Жените от аристокрацията трябва да са девствени, преди да се бракосъчетаят.

— Времената се промениха — намръщи се Куин. — Но не казвайте на никого, нали? Позабавлявахме се, нищо особено. Тя е свястно момиче.

— Нито дума. — Блей пое дълбоко въздух, после прочисти гърлото си. — А… по-добре ли е, когато си с някого?

— Сексът? На светлинни години, приятелю. Да се облекчаваш сам снема напрежението, но няма нищо общо с истината. Боже, тя беше толкова мека… особено между краката. Много ми хареса да съм върху нея, да съм дълбоко в нея, да слушам стоновете й. Щеше ми се, приятели, да можехте да сте там. Щеше адски да ви хареса.

Блей направи гримаса.

— Да те гледам как правиш секс? Да бе, направо не е за изпускане.

Куин се усмихна бавно и дяволито.

— Харесва ти да ме гледаш как се бия, нали?

— Естествено, добър си.

— Защо сексът да е по-различен? Просто правиш нещо с тялото си.

Блей изглеждаше слисан.

— А… къде остава уединението?

— Уединението е въпрос на разбиране. — Куин извади трета бира. — И още нещо, Блей.

— Какво?

— В секса също съм добър. — Той отвори капачката и отпи глътка. — Така че, ето какво трябва да направим. Ще събирам сили няколко дни и после ще пообиколим нощните клубове в центъра. Искам да го направя отново, но не мога да бъда с нея. — Куин погледна Джон. — Братле, ти също ще дойдеш с нас в „Зироу Сам“. Какво, като си претранс! Ще отидем заедно.

Блей кимна.

— Тримата сме добра компания. Освен това, Джон, скоро и ти ще бъдеш като нас.

Двамата започнаха да кроят планове, а Джон замълча. Всичко свързано със свалянето на мацки му беше непонятно, и не само защото още не беше преминал през преобразяването. Имаше лоши спомени от сексуално естество. Най-лошите.

За момент споменът за мръсното стълбище, където се случи, оживя. Почувства оръжието, опряно до слепоочието си. Усети как джинсите му бяха грубо смъкнати. Преживя отново безумието, което му беше сторено. Спомни си как дъхът дращеше гърлото му, а очите му бяха пълни със сълзи, как се напика и намокри евтините маратонки на онзи.

— Този уикенд — заяви Куин — ще се погрижим и за теб, Блей.

Джон остави бирата и разтърка лицето си, а Блей се изчерви.

— Виж, Куин… не знам…

— Довери ми се. Ще те уредя. Джон, ти си следващият.

Джон понечи да поклати глава отрицателно, но се спря, за да не изглежда като идиот. И без това се чувстваше непълноценен — толкова дребен и немъжествен. Ако откажеше предложението за секс, окончателно щеше да попадне в категорията на загубеняците.

— Значи се уговорихме — продължи да настоява Куин.

За момент, докато Блей въртеше в ръцете си долния край на тениската си, Джон си помисли, че той ще откаже. Това много го облекчи.

— Да. — Блей прочисти гърлото си. — Аз… да, страшно съм наточен. Май само за това мога да мисля сега. Пък и така боли.

— Знам, нали го изпитах. — Различните очи на Куин проблеснаха. — Ще се позабавляваме чудесно. По дяволите, Джон… ще накараш ли тялото ти да се задейства?

Джон сви рамене, искаше му се да избяга.

— Е, ще поиграем ли на „Убийци“? — попита Блей, като посочи с брадичка към ексбокса на земята. — Джон пак ще ни победи, но можем да се състезаваме за второто място.

Беше страхотно облекчение да се съсредоточат в нещо различно и тримата се впуснаха в играта, като крещяха към телевизора и се замеряха с обвивки от бонбони и бирени капачки. Боже, Джон обичаше това. На екрана се състезаваха като равни. Там не беше малък и изоставащ. Беше по-добър от другите. В „Убийци“ можеше да е воинът, който мечтаеше да бъде.

Когато ги съдра от бой, погледна Блей и се досети, че той беше избрал точно тази игра, за да накара Джон да се почувства добре. Все пак Блей имаше умението да отгатва мисли и настроения, и да ти спести притеснението. Беше чудесен приятел.