След четири стекчета, три посещения до кухнята, две цели игри на „Убийци“ и филма „Годзила“ след това, Джон погледна часовника си и се надигна от леглото. Фриц щеше да дойде да го вземе скоро, тъй като имаше уговорка за четири часа всяка сутрин и трябваше да я спази или щяха да го изритат от тренировъчната програма.
— Ще се видим утре в часовете, нали? — със знаци попита той.
— Става — отвърна Блей.
— По-късно може да си початим — усмихна се Куин.
— Да. — Джон се спря на вратата. — Ей, щях да те питам нещо. — Той потупа окото си и посочи към Куин. — Как получи тази синина?
Изражението на Куин остана съвсем спокойно, усмивката му — широка както винаги.
— О, нищо. Просто се подхлъзнах и паднах в банята. Тъпо, нали?
Джон се намръщи и хвърли поглед към Блей, но той седеше загледан в пода и не вдигна очи. Явно нещо се беше случило.
— Джон — каза Куин с твърд тон, — случват се такива неща.
Джон не повярва, още повече че Блей не променяше позата си, но тъй като пазеше свои собствени тайни, нямаше навик да любопитства.
— Разбира се — потвърди той със знаци, подсвирна бързо за довиждане и тръгна.
Когато затвори вратата, чу плътните им гласове и сложи ръка на дървото. Изпитваше страшно силно желание да стане като тях, но това със секса… Искаше да премине през преобразяването, за да стане мъж и да отмъсти за мъртвите, а не заради чукането на мацки. Всъщност може би трябваше да вземе пример от Фюри.
Въздържанието беше добър вариант. Фюри се въздържаше от край време и ето че беше уравновесен и готин тип. Не беше лош пример за подражание.
5.
— Какво ще бъдеш? — изстреля Бъч.
Вишъс погледна към съквартиранта си и едва се насили да произнесе проклетата дума.
— Примейл на Избраниците.
— Какво е това, по дяволите?
— Казано накратко, донор на сперма.
— Я почакай… Ще участваш в ин витро оплождане?
Ви прокара ръка през косата си и си помисли колко хубаво би било да забие юмрук в стената.
— Малко по-плътско ще е.
Като спомена плътско, си помисли, че беше минало доста време от последния път, когато беше имал нормален секс с жена. Дали щеше изобщо да свърши по време на ритуалния акт с Избраницата?
— Защо ти?
— Трябва да е член на Братството. — Ви закрачи из сумрачната стая и реши, че ще запази самоличността на майка си в тайна още известно време. — Изборът не е голям. И става все по-малък.
— Там ли ще живееш? — попита Фюри.
— Къде там? — намеси се Бъч. — Да не искаш да кажеш, че няма да се биеш заедно с нас? И няма… да се виждаме?
— Не, всичко си остава, това го включих като условие в уговорката.
Бъч въздъхна облекчено, а Ви се опита да не се размеква от факта, че съквартирантът му също се вълнува дали ще могат да се виждат.
— Кога ще се случи?
— След няколко дни.
— Рот знае ли? — попита Фюри.
— Да.
Когато Ви се замисли на какво се беше съгласил, сърцето му заблъска лудо в гръдния му кош. Като птица, която маха с криле в опит да се освободи от затвора на ребрата му. Това, че двама от братята и Ривендж реагираха така скептично, усили паниката му.
— Ще ме извините ли за малко? Трябва да… Трябва да изляза.
— Ще дойда с теб — каза Бъч.
— Не. — Ви беше отчаян. Ако имаше нощ, в която би се изкушил да стори нещо изключително нередно, това беше именно тази. Макар и неизказани, чувствата към съквартиранта му усложняваха ситуацията. А предприемеше ли нещо, щеше да предизвика катастрофа, с която трудно биха се справили както той, така и Мариса и Бъч. — Трябва да остана сам.
Ви прибра проклетия медальон обратно в задния си джоб и напусна смазващо тихия офис. Излезе забързано през страничната врата и пое по уличката. Искаше да се натъкне на лесър. Трябваше да намери поне един. Понечи да се помоли на Скрайб Вър…
Ви замръзна на място. По дяволите! Със сигурност повече нямаше да се моли на майка си. Или да използва тази дума.
Облегна се на студената тухлена стена на „Зироу Сам“ и въпреки че беше толкова болезнено, не можа да спре нахлуващите спомени за живота си във военния лагер.
Лагерът се намираше в дълбока пещера в Централна Европа. Тя беше дом на около трийсет войници, но имаше и други обитатели. Дузина претранси бяха пратени там за обучение и още около десетина жени, които да хранят и обслужват мъжете.