Последното нещо, което зърна, преди да загуби съзнание, бяха останалите претранси, довършващи бута с наслада.
6.
Ви изруга и се отърси от спомена. Погледът му се застрелка из уличката, на която стоеше, като стар вестник, понесен от вятъра. Наистина беше скапан. Чувстваше се, сякаш тялото му вече е неспособно да съхранява съдържанието си, и всичко щеше да се излее навън като река. Каша. Истинска каша.
Добре, че тогава не е бил наясно каква пълна глупост е била цялата тази илюзия с милата му и любяща майка.
Това би го наранило повече от всяко насилие спрямо него.
Извади медальона от задния си джоб и се взря в него. Няколко минути по-късно още го гледаше, когато той падна на земята и се изтърколи като монета. Намръщи се, но скоро осъзна, че „нормалната“ му ръка беше прогорила каишката.
Майка му беше същински его маниак. Ръководеше съществуването на расата им, но това не й стигаше. О, не! Тя трябваше да се намеси лично.
Майната му. Нямаше да й достави удоволствието от стотици внуци. Беше се провалила като родител. Защо да й дава ново поколение, което да съсипва?
А имаше и друга причина, поради която не биваше да става Примейл. Той беше син на баща си и жестокостта беше част от неговата ДНК. Можеше ли да си има доверие, че няма да си го изкара на Избраницата. Жените нямаха вина и не заслужаваха това, което би се озовало между краката им, ако станеха едно цяло с него. Нямаше да участва в това.
Ви запали ръчно свита цигара, вдигна медальона и напусна уличката, като зави надясно по „Трейд стрийт“. Изпитваше болезнена нужда да се бие, преди да е настъпила зората.
Обзалагаше се, че ще открие няколко лесъри из бетонния лабиринт на градския център.
Вероятно щеше да спечели облога. Войната между Обществото на лесърите и вампирите имаше едно-единствено правило. Не се биеха в близост до хората. Последното, от което имаха нужда, бяха човешки жертви или свидетели, така че битките им бяха скрити, а градоустройството на Колдуел предоставяше идеална възможност за това. Благодарение на масовото изтегляне към предградията през седемдесетте години, тук тъмните улички и изоставените сгради изобилстваха. А и малкото хора по улиците се интересуваха единствено от разнообразните си пороци. Което значеше, че бяха заети с друго: да създават на полицията купища грижи.
Докато се придвижваше, се стараеше да остава извън обсега на светлините, хвърляни от уличните лампи и отразявани от колите. Благодарение на лошото време наоколо нямаше много пешеходци, така че беше съвсем сам, когато отмина бара „Макграйдър“, „Скриймърс“ и един новооткрит стриптийз клуб, последвани от заведение за мексиканска бърза закуска и китайски ресторант, притиснат от двете страни от ателиета за татуировки. Няколко пресечки по-нататък отмина и жилищната сграда на „Ред авеню“, в която беше живяла Бет, преди да се запознае с Рот.
Ви вече се канеше да тръгне обратно към центъра на града и изведнъж се закова на място. Навири нос. Вдиша. Повеят на вятъра донесе миризма на бебешка пудра и тъй като едва ли имаше някое бебе навън толкова късно, той разбра, че врагът е наблизо.
Но във въздуха се носеше и още нещо. Нещо, което накара кръвта му да замръзне.
Ви откопча якето си, за да има достъп до кинжалите, и се затича по Двадесета улица, следвайки миризмата. Двадесета беше еднопосочна пряка на „Трейд стрийт“, на която се помещаваха офис сгради, пусти в този час на нощта. Докато се движеше по неравния кален тротоар, усети миризмата да се засилва.
Имаше чувството, че е закъснял.
Пет пресечки по-нататък видя, че е бил прав.
Другата миризма беше от пролятата кръв на цивилен вампир. Облаците се отдръпнаха и луната освети ужасяваща гледка: преминал преобразяването мъжки вампир, облечен в разпокъсани дрехи, бе проснат на земята. Тялото му беше извито, а лицето — смазано до неузнаваемост. Лесърът, извършил убийството, пребъркваше джобовете му, за да открие домашния адрес, където да продължи касапницата.
Убиецът усети Ви и се озърна през рамо. Беше блед като стена. Безцветните му коса, кожа и очи бяха като тебешир. Огромен, с телосложение на ръгбист, той очевидно беше преминал отдавна ритуала по приемането и Ви го отгатна не само заради избледняващата естествена пигментация, а и защото лесърът скочи уверено на крака, вдигна ръце пред гърдите си и устреми напред цялото си тяло.
Двамата се спуснаха един към друг и срещата им беше като удар между два автомобила. Броня в броня. Тежестта на единия срещу тежестта на другия. Мощ срещу мощ. Вместо поздрав Ви получи удар в челюстта, който раздруса мозъка му. Успя да го замае за кратко, но това не му попречи да отвърне достатъчно силно, че да завърти лесъра като пумпал. Застана зад гърба му и сграбчи мръсника за черното кожено яке, като отдели бойните му ботуши от земята.