— Не искам да те загубя, Уиткъм. Ти си най-добрият ми травматологичен хирург.
— И трябва да мисля за бъдещето си. — Тя се приближи към шкафчето си. — Искам сама да съм си шеф, Манело. Такъв тип съм.
— Кога е проклетото интервю?
— Утре следобед. През уикенда съм почивка и не съм дежурна на повикване, така че ще остана в града.
— Мамка му.
На вратата се почука.
— Влез — извикаха едновременно.
Една сестра подаде глава.
— Спешен случай. Очаква се да пристигнат до две минути. Мъж на около трийсет. Прострелян, с вероятна перфорация на аортата. Сърцето е спирало два пъти в линейката. Ще поемете ли пациента, доктор Уиткъм, или да се обадя на доктор Голдбърг?
— Ще го поема. Подготви четвърта и кажи на Елън и Джим, че слизам веднага.
— Добре, доктор Уиткъм.
— Благодаря, Нан.
Вратата се затвори и тя погледна към Манело.
— Обратно на темата „Кълъмбия“. Би постъпил по същия начин, ако беше на мое място. Затова не ми казвай, че си изненадан.
Останаха мълчаливи за кратко, после той се приведе леко към нея.
— Няма да те оставя да си тръгнеш без борба. И ти не би трябвало да си изненадана.
Той напусна помещението и сякаш отнесе по-голяма част от кислорода със себе си.
Джейн се облегна на шкафчето си и се загледа към кухненския ъгъл, където на стената висеше огледало. Виждаше ясно отражението си. Бяла лекарска престилка, зелени панталони, късо подстригана руса коса.
— Добре го прие — каза на себе си. — Като се има предвид какъв е.
Вратата се открехна и Дюбоа подаде глава.
— Чисто ли е?
— Да. Слизам в Спешното.
Дюбоа отвори широко вратата и влезе. Стъпките му не издаваха нито звук по покрития с линолеум под.
— Не знам как го правиш. Ти си единствената, която не се нуждае от амоняк за свестяване след срещите си с него.
— Не е толкова лош.
Дюбоа изсумтя.
— Не ме разбирай погрешно. Много го уважавам. Наистина е така. Но не го понасям, когато е ядосан.
Тя сложи ръка на рамото на колегата си.
— Напрежението изхабява хората. Ти също си изпусна нервите миналата седмица, помниш ли?
— Да, права си — усмихна се Дюбоа. — Поне вече не хвърля предмети.
7.
Спешното отделение „Т. Уибъл Джоунс“ на болница „Св. Франсис“ беше от най-висока класа благодарение на щедрия дарител, чието име носеше. Открит едва преди година и половина, комплексът, разположен на четири хиляди и шестстотин квадратни метра, се състоеше от две части, всяка с шестнайсет манипулационни зали. Пациентите в спешното се приемаха в корпус А или Б и оставаха под грижите на екипа, който ги е приел, докато не бъдат изписани, приети за лечение в болницата или изпратени в моргата.
В центъра на комплекса се намираше секторът, който персоналът наричаше Улея. Улеят беше само за спешни случаи, а те бяха два вида: „на колела“ — които биваха докарани с линейка, и „от покрива“ — които пристигаха на хеликоптерната площадка единайсет етажа по-нагоре. Тези, които идваха с хеликоптер, бяха в по-тежко състояние и ги транспортираха от разстояние в радиус двеста и четирийсет километра от Колдуел. За тези пациенти имаше специален асансьор — достатъчно голям да побере едновременно две болнични легла и десет души медицински персонал — който ги сваляше директно в Улея.
В травматологията имаше шест манипулационни зали, като всяка разполагаше с рентгенов апарат и ултразвук, кислороден апарат, медицински пособия и достатъчно много свободно пространство за движение. Операционният център, или контролната кула, беше разположен точно в средата, сред компютри и персонал, който, уви, вечно подтичваше. Във всеки един момент там имаше поне един приемащ лекар, четирима стажанти и шест сестри, и обикновено двама или трима пациенти, приети за лечение.
Колдуел, макар и далеч не така голям като Манхатън, изобилстваше от гангстери, престрелки между наркопласьорите и автомобилни катастрофи. Освен това там живееха три милиона души и можеха да се видят безкрайни варианти на човешка глупост: пистолет за пирони, улучил нечий корем, защото човекът се опитвал да си поправи ципа на джинсите; стрела, пробола череп, защото някой е искал да докаже без успех точния си мерник; съпруг, решил, че е страхотна идея да поправи печката, но го удрят двеста и двайсет волта, защото е забравил да я изключи от контакта.