Три минути по-късно двойните врати се отвориха и кризата настъпи с бясна скорост: господин Майкъл Клосник беше закопчан с каиши за болнично легло — огромен бял мъж с много татуировки, кожени панталони и козя брадичка. Парамедикът до главата му го обдишваше, докато другият придържаше оборудването.
— Четвърта зала — нареди Джейн на спешния екип. — Как е?
Този, който обдишваше, докладва:
— Поставихме му две интравенозни системи. Кръвно шейсет на четирийсет и пада. Пулс — около сто и четирийсет. Дишане — четирийсет. Орално интубиран. Направи вентрикуларна фибрилация по пътя за насам. Пуснахме му двеста джаула. Синусна тахикардия — около сто и четирийсет.
В четвърта зала медиците спряха болничното легло и го застопориха, докато екипът на Улея се събираше. Една от сестрите седна на малка маса да записва всичко. Други две бяха в готовност да доставят нужното на Джейн, а четвърта се приготвяше да среже кожените панталони на пациента. Двама стажанти се навъртаха да гледат или да помогнат, ако е необходимо.
— У мен е портфейлът — каза парамедикът, подавайки го на сестрата с ножиците.
— Майкъл Клосник, възраст трийсет и седем — прочете тя. — Снимката на документа е размазана, но… може и да е той, ако си е боядисал косата черна и си е пуснал козя брадичка, след като са го щракнали.
Тя подаде портфейла на колежката си, която записваше, и се зае да сваля панталона.
— Ще видя дали е в системата — каза другата жена, докато въвеждаше данните в компютъра. — Намерих го… чакайте, това… Трябва да е грешка. Не, адресът е правилен, годината е сбъркана.
Джейн изруга тихичко.
— Може да има проблем с новата база данни, така че не искам да разчитам на информацията в нея. Да направим веднага рентген на гърдите и да установим кръвната група.
Докато взимаха кръв, Джейн направи бърз предварителен преглед. Огнестрелната рана беше чиста малка дупка, точно до някакъв белег на гръдния мускул. Струйка кръв беше единственият външен признак, който подсказваше съвсем малко какви могат да са вътрешните поражения. Подобна беше и прободната рана. Наглед нищо сериозно. Тя се надяваше червата да не са перфорирани.
Огледа останалата част от тялото му и видя редица татуировки. Леле. Тази рана на слабините беше адски стара.
— Покажете ми рентгеновата снимка и искам ултразвук на сърцето…
Вик разцепи операционната.
Джейн рязко извърна глава наляво. Сестрата, която събличаше пациента, лежеше на пода с пристъп и мяташе ръце и крака. В ръката си държеше черната ръкавица на пациента.
За момент всички замръзнаха.
— Тя само докосна ръката му и се свлече — каза някой.
— Обратно на работа! — нареди кратко Джейн. — Естевес, погрижи се за нея. Незабавно искам да знам как е. Останалите се стегнете. Веднага!
Командите й върнаха екипа към действие. Всички се съсредоточиха върху задълженията си веднага щом откараха сестрата в съседното помещение и Естевес, един от стажантите, пое грижата за нея.
Рентгеновата снимка на гръдния кош се оказа относително добра, но по някаква причина ултразвукът на сърцето беше с лошо качество. Все пак и двете показваха точно това, което Джейн очакваше: перикардиална тампонада от огнестрелна рана в дясната сърдечна камера. Кръвта се беше стичала в перикардиалната торбичка и бе притискала сърцето, като бе нарушила функцията му и бе влошила сърдечния ритъм.
— Трябва ни ултразвук на коремната област, докато спечеля малко време за сърцето му. — След като по-опасното нараняване бе установено, Джейн искаше повече информация за прободната рана. — Веднага след това искам и двата апарата да се проверят. На някои от снимките се явява сянка.
Когато стажантите започнаха да правят ултразвуковото изследване на корема на пациента, Джейн взе двадесет и първи номер игла за пункция и я постави на петдесеткубикова спринцовка. След като сестрата обработи с дезинфекционен разтвор гърдите на мъжа, Джейн прободе кожата му и като се водеше по костите, проби перикардиалната торбичка и изтегли четирийсет кубика кръв, за да облекчи тампонадата. Междувременно нареди да бъде приготвена втора операционна на горния етаж и екипът за поставяне на сърдечен байпас да е на разположение.