Внезапно и без никакво медицинско обяснение очите на мъжа се отвориха и се втренчиха в нея.
Джейн отскочи назад. Мили боже… ирисите му имаха безцветния блясък на диаманти, искряха толкова силно, че й напомниха луна в ясна зимна нощ. И за първи път в живота си тя беше толкова слисана, че не можеше да помръдне. Погледите им ги свързваха така, сякаш телата им бяха долепени едно до друго, преплетени и неделими.
— Пак прави вентрикуларна фибрилация — викна анестезиологът.
Джейн се съсредоточи отново.
— Остани жив — заповяда тя на пациента. — Чуваш ли ме? Остани жив!
Можеше да се закълне, че той й кимна, преди клепачите му да се затворят. И отново се залови да спасява живота му.
— Крайно време е да спреш да се цупиш заради онова пневматично оръдие за изстрелване на картофи — заяви Бъч.
Фюри направи гримаса и се облегна назад.
— Счупихте ми стъклото.
— Естествено. С Ви се целехме в него.
— Два пъти.
— Доказателство, че и двамата сме отлични стрелци.
— Следващия път бихте ли избрали нечий друг… — Фюри се намръщи и остави мартинито. Без особена причина инстинктите му се събудиха и започнаха да му дават светлинни и звукови сигнали като ротативка. Той отново огледа ВИП отделението, като търсеше някакъв намек за проблем.
— Ей, ченге, усещаш ли…
— Нещо не е в ред — измърмори Бъч, като разтърка гърдите си, а после извади масивния златен кръст изпод ризата. — Какво става, по дяволите?
— Не знам. — Погледът на Фюри отново обходи ВИП отделението. Усещането беше, сякаш в помещението се е промъкнала гадна миризма, която носът ти не познава и не понася. И все пак нямаше нищо нередно.
Фюри извади телефона си и набра номера на близнака си. Когато Зейдист вдигна, първите му думи бяха въпрос към Фюри дали е добре.
— Добре съм, Зи, но и ти го чувстваш, нали?
От другата страна на масата Бъч допря мобилния до ухото си.
— Скъпа? Добре ли си? Да? Да, не знам… Рот иска да говори с мен? Да, разбира се, дай ми го… Здрасти, здравеняко. Да, с Фюри сме. Да. Не. Рейдж с теб ли е? Добре. Да, сега ще се обадя на Вишъс.
След като ченгето затвори телефона, натисна няколко бутона и отново го сложи на ухото си. Веждите му се извиха въпросително.
— Ви? Обади ми се веднага щом получиш съобщението.
Той млъкна точно когато Фюри приключи със Зи. Двамата се облегнаха. Фюри поклащаше чашата си. Бъч си играеше с кръста.
— Може да е отишъл в пентхауса с някоя жена — промълви Бъч.
— Той каза, че точно това ще прави тази вечер.
— Добре. Явно сега е в действие.
— Да. Ще ни се обади.
Въпреки че всички от Братството имаха джипиес чипове в телефоните си, този на Ви не работеше, ако телефонът беше у него, така че проследяването на моторолата му нямаше да помогне много. Ви обвиняваше ръката си за неработенето на тази функция и твърдеше, че онова, което я кара да свети, причинява електрически или магнитни смущения. Със сигурност влияеше и на качеството на разговора. При всяка комуникация с Ви се чуваше пращене, дори да говореше от стационарен телефон.
Фюри и Бъч поседяха около минута и половина, преди да се погледнат един друг и да заговорят едновременно.
— Ще възразиш ли само да се отбием…
— Хайде да идем…
Двамата станаха и се насочиха към страничния евакуационен изход на клуба.
Отвън Фюри погледна нощното небе.
— Искаш ли да се материализирам там бързо?
— Да, направи го.
— Трябва ми адресът. Не съм бил там преди.
— „Комодор“. Последния етаж, северозападния ъгъл. Ще те чакам тук.
На Фюри му беше нужен само миг, за да се озове на ветровитата тераса на лъскавия пентхаус на десет пресечки от реката. Той дори не си направи труда да приближи до стъклената стена. Можеше да усети, че братът не е вътре, и бързо се върна при Бъч.
— Не.
— Значи ловува… — Ченгето замръзна, странно изражение се появи на лицето му. Главата му се извъртя надясно. — Лесъри.
— Колко? — попита Фюри, като разкопча якето си. Откакто Бъч бе имал премеждие с Омега, бе развил способността да усеща близостта на мръсниците, засичаше ги като детектор.
— Двама. Да приключим с тях набързо.
— Да, по дяволите.
Лесърите се появиха зад ъгъла, хвърлиха поглед на Фюри и Бъч и застанаха в готовност. Улицата пред „Зироу Сам“ не беше най-доброто място за битка, но за щастие, заради студа тази нощ нямаше хора наоколо.