След като Фей си тръгна, Джейн дръпна завесата и отиде до леглото. Пациентът беше интубиран и поставен на командно дишане от апарат, нивата на кислород бяха приемливи. Кръвното налягане беше стабилно, но ниско. Сърдечният ритъм беше слаб и изглеждаше странно на монитора, но все пак той имаше шесткамерно сърце.
Боже, това негово сърце.
Тя се наведе над него и започна да изучава чертите му. Бял, по произход вероятно от Централна Европа. С хубава външност, не че това беше от значение, въпреки че красотата му беше поразвалена от тези татуировки на слепоочието. Тя се приближи още малко, за да види по-добре мастилото по кожата му. Трябваше да признае, че заплетените китайски знаци и йероглифите бяха изкусно изработени. Реши, че символите трябва да са свързани с някаква банда, въпреки че той не изглеждаше като момче, което си играе на битки. Беше по-свиреп, като войник.
Може би татуировките бяха военни.
Когато погледна тръбата, която влизаше в устата му, забеляза нещо странно. С палеца си повдигна горната му устна. Кучешките му зъби бяха силно изявени. Ужасяващо остри.
Без съмнение, козметична намеса. Хората подлагаха външния си вид на какви ли не приумици в наши дни. А той вече го беше направил с лицето си.
Тя повдигна тънкото одеяло, с което беше завит. Превръзката на гърдите му беше добре, така че продължи надолу по тялото му, избутвайки завивката да не й пречи. Прегледа превръзката на прободната рана и опипа коремната област. След като натисна леко, за да усети вътрешните му органи, тя огледа татуировките над пубиса, после видя белезите около слабините му.
Той беше частично кастриран.
Предвид хаотичните белези, не беше следствие от хирургическа намеса, по-скоро резултат от някакъв инцидент. Или поне тя се надяваше да е било инцидент, защото единственото друго обяснение бе изтезание.
Покри го и се загледа в лицето му. Инстинктивно стисна ръката му.
— Имал си труден живот, нали?
— Да, но това ми беше от полза.
Джейн се извърна рязко.
— Боже, Манело, уплаши ме.
— Извинявай. Исках да проверя дали всичко е наред. — Шефът й заобиколи от другата страна на леглото, а очите му изучаваха пациента. — Знаеш ли, не мисля, че щеше да оживее под ножа на друг хирург.
— Видя ли снимките?
— На сърцето му ли? Да. Искам да ги изпратя на момчетата в „Кълъмбия“ да ги разгледат. Можеш да ги питаш какво мислят, докато си там.
Тя пропусна забележката му.
— Кръвната му група е невъзможна за установяване.
— Нима?
— Ако получим съгласието му, мисля, че трябва да му направим цялостно изследване — чак до ниво хромозоми.
— Да, втората ти любов. Гените.
Странно, че го беше запомнил. Беше споменала само веднъж как за малко да се насочи към генетиката.
Като в наркоманско видение Джейн си представи вътрешностите на пациента, видя сърцето му в ръцете си, почувства допира до него, докато спасяваше живота му.
— Той представлява невероятна възможност за клинични изследвания. Боже, бих се радвала да го изучавам. Или поне да участвам в изучаването му.
Меките звуци на контролните монитори сякаш се усилиха в тишината помежду им, а миг по-късно усети нещо като гъделичкане по тила. Тя вдигна поглед. Манело я гледаше с мрачно лице, масивната му челюст беше стисната, веждите свъсени.
— Манело? — намръщи се тя. — Добре ли си?
— Не отивай.
За да избегне очите му, тя погледна надолу към чаршафа, който беше прегънат и подпъхнат под ръката на пациента. Бавно приглади бялата повърхност, докато това не й припомни един типичен жест на майка й.
Тя спря движението на ръката си.
— Можеш да си намериш друг хирург…
— По дяволите отделението. Не искам да си отидеш, защото… — Манело прекара ръка през гъстата си тъмна коса. — Господи, Джейн. Не искам да си тръгнеш, защото ужасно ще ми липсваш и защото аз… по дяволите, имам нужда от теб, разбра ли? Нуждая се от теб тук. С мен.
Джейн започна да мига като глупачка. През последните четири години не беше имало и намек, че този мъж изпитва влечение към нея. Естествено, бяха близки. И тя беше единствената, която можеше да го успокои, когато изпуснеше нервите си. Добре, обсъждаха болничните проблеми през цялото време, дори след работа. И вечеряха заедно, винаги когато бяха дежурни и… той й разказа за семейството си и тя му разказа за своето…