— По дяволите, не. — Ченгето вдигна лешниковите си очи. — Той е мой. Аз ще го намеря.
— Сигурен ли си?
Бъч се изправи на крака и макар да се вееше като знаме, беше повече от готов.
— Да вървим.
Фюри изравни крачка с приятеля си и двамата тръгнаха по „Трейд стрийт“, но не му харесваше физиономията на Бъч. Беше налудничавото изражение на някой, чиято пружина е пренавита докрай, но няма да се откаже, докато не падне.
Двамата претърсиха всяка дупка в Колдуел, но от Ви нямаше и следа, което накара Бъч да се почувства още по-зле.
Намираха се в най-отдалечения край на центъра, чак до „Ред авеню“, когато Фюри спря.
— Да се връщаме. Съмнявам се да е дошъл толкова далече.
Бъч също спря. Огледа наоколо. С глух глас каза:
— Хей, виж. Това е сградата, в която беше старият апартамент на Бет.
— Още една причина да се връщаме.
Ченгето поклати глава и разтърка гърдите си.
— Трябва да продължим.
— Не казвам, че ще спрем да търсим. Но защо би отишъл толкова надалеч? Намираме се в жилищната част на квартала. Твърде много очи биха видели евентуална битка, така че той не би дошъл тук.
— Фюри, ами ако са го отвлекли? Не видяхме други лесъри навън цяла нощ. Ами ако са организирали мащабна акция и са го хванали?
— Ако е бил в съзнание, много малко вероятно е, като се има предвид ръката му. Допълнително оръжие е, дори и да са му взели кинжалите.
— А ако е бил в безсъзнание?
Преди Фюри да успее да отговори, микробус на Канал Шест — водещите в новините — профуча с бясна скорост. Две пресечки по-надолу стоповете му светнаха, преди да завие наляво.
Фюри успя само да си помисли: По дяволите! Новинарските микробуси не се появяваха, движейки се с такава скорост, когато котката на някоя възрастна дама се е качила на дърво. Все пак, можеше да е някоя човешка бъркотия, например гангстерски дъжд от олово.
За беда Фюри имаше ужасно, смазващо предчувствие, че случаят не е такъв, така че когато Бъч тръгна в тази посока, той го последва. Никой не проговори, което означаваше, че ченгето си мисли същото като него: Моля те, Боже, нека е нечия чужда трагедия, не наша.
Когато стигнаха до мястото, където беше паркиран микробусът на телевизията, видяха типичното местопрестъпление с две патрулни коли на полицейския участък на Колдуел, спрели в началото на задънената улица към Двадесето авеню. Осветена от прожектор репортерка говореше към камера, униформени обикаляха в периметър, ограден с жълта лента, а отстрани висяха зяпачи, дошли да нахранят любопитството си с драма.
Поривът на вятъра откъм тясната уличка донесе мириса на кръвта на Ви и сладникавата воня на бебешка пудра, оставяна от лесърите.
— О, боже…
Болката на Бъч се разнесе в студения нощен въздух и добави остър дъх на смолен лак към смесицата.
Ченгето се устреми напред към лентата, но Фюри го сграбчи за ръката, за да го спре, при което усети мощно опарване. Злото у Бъч беше толкова осезаемо, че прониза ръката на Фюри и отиде чак в стомаха му, като го сви на топка.
Ала той не пускаше приятеля си.
— Стой настрана. Сигурно там има твои бивши колеги. — Когато ченгето отвори уста, Фюри го изпревари. — Вдигни си яката, нахлупи си шапката ниско и се стегни.
Бъч дръпна надолу шапката си на „Ред Сокс“ и прехапа устни.
— Ами ако е мъртъв…
— Млъкни и се погрижи да се задържиш на крака. — Което нямаше да е лесно, защото Бъч беше развалина. Исусе… ако Ви беше мъртъв, това щеше да съсипе всички в Братството, но Бъч щеше да има и по-специфичен проблем. След като беше придобил умението да изсмуква убийците, единствено Ви можеше да извади злото от него.
— Върви, Бъч. Твърде много привличаш внимание. Хайде, тръгвай.
Ченгето измина няколко метра и се подпря на паркирана в сенките кола. Като стана ясно, че ще остане там, Фюри се присъедини към зяпачите край жълтата лента. Проучи обстановката и първото, което видя, бяха остатъците от унищожен лесър. За щастие, полицията не им обръщаше внимание. Те явно мислеха, че лъскавата локва е масло, потекло от кола, а изгореното е останало от бездомник, който си е палил огън. Не, значките се събираха около мястото, където явно бе лежал Вишъс в локва от червена кръв.
О, господи…
Фюри погледна към случаен човек до себе си.