— Какво е станало?
Мъжът сви рамене.
— Стрелба. Някакъв бой.
Младеж, облечен като рейвър, заговори превъзбудено, сякаш ставаше дума за някаква чудно хубава новина.
— Простреляха го в гърдите. Видях как се случи и се обадих на деветстотин и единайсет. — Той размаха мобилния си телефон, като че беше награда. — От полицията искат да се навъртам наоколо, за да ме разпитат.
Фюри премести поглед към него.
— Какво се случи?
— Боже, няма да повярваш. Беше като от „Най-разтърсващите моменти в света, записани на видео“. Нали го знаеш това предаване?
— Да. — Фюри огледа сградите от двете страни на улицата. Нямаха прозорци. Това вероятно беше единственият свидетел. — Та какво стана?
— Ами вървях надолу по „Трейд стрийт“. Приятелите ми ме зарязаха в „Скриймърс“ и останах без превоз. Та вървя си аз и виждам някаква ярка светлина да блясва насреща. Беше като гигантски лъч, идващ от тази улица. Позабързах се, защото исках да видя какво става, и точно тогава чух изстрела. Все едно тапа изхвърча. Всъщност не знаех, че е изстрел, докато не стигнах. Човек би си помислил, че звукът ще е по-силен…
— Кога се обади на деветстотин и единайсет?
— Ами, почаках малко, защото реших, че може някой да се появи от улицата, а не исках да ме застрелят. Но когато никой не дойде, си помислих, че са се измъкнали някъде отзад. Тогава дойдох тук и видях, че няма друг изход. Така че сигурно сам се е застрелял, нали разбираш?
— Как изглеждаше мъжът?
— Жер ли? — Хлапакът се наклони към него. — „Жер“ значи жертва, така му викат ченгетата. Чух ги.
— Благодаря, че ме осветли — измърмори Фюри. — Е, как изглеждаше той?
— Тъмнокос, с козя брадичка и кожени дрехи. Стоях над него, докато се обаждах на деветстотин и единайсет. От него течеше кръв, но беше жив.
— Не видя ли някой друг?
— Не. Само този. Така че явно ще ме разпитват от полицията. Наистина. Казах ли ти това?
— Да, поздравления. Сигурно много се вълнуваш. — Фюри едва се сдържаше да не разбие устата на момчето.
— Без майтап, това е супер събитие.
— Не и за простреляния обаче. — Фюри отново огледа мястото. Поне Ви не беше в ръцете на лесърите и не е бил мъртъв, когато са го намерили. Вероятно мръсникът бе прострелял Ви, но братът все още е имал достатъчно сила да го унищожи, преди да изгуби съзнание.
Отляво Фюри чу добре школуван глас:
— Аз съм Бетани Чой от Канал Шест, водещите в новините, на живо от мястото на поредната престрелка. По данни на полицията жертвата, Майкъл Клосник…
Майкъл Клосник? Изглежда, Ви беше взел документите за самоличност на лесъра и ги бяха намерили у него.
— … е бил откаран в болница „Св. Франсис“ в критично състояние с огнестрелна рана в гърдите…
Добре, това щеше да бъде дълга нощ: Вишъс бе ранен и бе в ръцете на хора. А имаха само четири часа до съмване. Беше време за бърза евакуация.
Фюри набра телефона в имението и тръгна към Бъч. Докато телефонът звънеше, той съобщи на ченгето:
— Жив е, в „Св. Франсис“ с огнестрелна рана.
Бъч се отпусна и избърбори нещо като: Хвала на Бог.
— Значи ще го измъкнем от там?
— Точно така. — Защо Рот не вдигаше телефона? Хайде, Рот… обади се. — По дяволите… проклетите хирурзи трябва напълно да са се стъписали, когато са го отворили… Рот? Имаме проблем.
Макар тялото му да беше в кома, съзнанието на Вишъс бе напълно будно. То беше пленник в килия от плът и кости, които не му се подчиняваха. Не можеше да помръдне нито ръцете, нито краката си, клепачите му бяха затворени така плътно, сякаш часове наред бе ронил сълзи от каучук. Слухът му май беше единственото сетиво, което все още работеше. Над главата му се водеше разговор. Чуваше два гласа, мъжки и женски. Нито един от тях не му беше познат.
Не, чакай малко. Познаваше единия. Беше се разпореждал с него. Женския. Но защо?
И защо, по дяволите, той й беше позволил?
Заслуша се в гласа, без да вниква в думите. Интонацията й беше като на мъж. Директна. Властна. Авторитетна.
Коя ли беше тя? Коя…
Изведнъж си спомни коя е и това му подейства като шамар, който му възвърна част от здравия разум. Хирургът. Човешкият хирург, който го бе оперирал. Боже, намираше се в човешка болница! Беше попаднал в ръцете на хора, след като… по дяволите, какво се бе случило с него тази вечер?