Когато стигна до шеста стая, вратата се отвори. Вишъс лежеше в прегръдките на Бъч блед и треперещ, с глава, завряна във врата на ченгето. Поне дишаше и очите му бяха отворени.
— Нека аз да го поема — предложи Фюри, тъй като Бъч изглеждаше не по-малко зле.
— Ще се справя. Ти се заеми с организационния проблем и камерите.
— Какъв организационен проблем?
— Почакай и ще видиш — измърмори Бъч и се запъти към противопожарния изход в края на коридора.
Само миг по-късно на Фюри му стана ясно. В коридора се появи Рейдж, стиснал в здрава хватка една жена. Тя се бореше да се освободи със зъби и нокти. Ругатните, които се сипеха от устата й, бяха достойни за речника на хамалин.
— Трябва да се справиш с нея, братко — изсумтя Рейдж. — Не ми се ще да я нараня, но Ви каза, че я иска с нас.
— Не бяхме предвидили отвличане.
— Късно е да го обсъждаме. Ще я накараш ли да загуби съзнание? — изсумтя Рейдж отново и прехвърли хватка от устата й към ръката, с която се опитваше да го удари.
Гласът й прозвуча силно и ясно.
— Бог ми е свидетел, че…
Фюри я хвана за брадичката и повдигна главата й.
— Отпусни се — нареди той. — Спокойно.
Закова поглед в нейния и се опита да я доведе до състояние на покой… покой… покой…
— Майната ти! — изруга тя. — Няма да ви оставя да убиете пациента ми!
Очевидно това не помагаше. Зад очилата й без рамки и зелените й очи се криеше завиден ум. Фюри изруга и извади тежката артилерия.
Със силата на мисълта си я доведе до пълно безсъзнание. Тя се отпусна безжизнено.
Свали й очилата, сгъна ги и ги прибра в горния джоб на якето си.
— Да се махаме оттук, преди да се е свестила.
Рейдж я повдигна и я метна като шал на масивното си рамо.
— Вземи чантата й от стаята.
Фюри се втурна вътре, взе кожената чанта и картона с името на Клосник и бързо излезе обратно в коридора, където завари Бъч да спори с една сестра, излязла от стаята на пациент.
— Какво правите? — попита сестрата.
Фюри се надвеси над нея и я загледа хипнотизиращо, внушавайки в съзнанието й спешната нужда да се включи в събранието на персонала. Когато отново се заеха с евакуацията си, жената в ръцете на Рейдж вече правеше опит да се освободи от контрола върху волята й и клатеше глава напред-назад, като че в такт със сърдечния ритъм на Холивуд.
Когато стигнаха до противопожарната врата на стълбището, Фюри изръмжа:
— Почакай, Рейдж.
Рейдж веднага спря и Фюри притисна в здрава хватка врата на жената, с което я докара до безсъзнание.
— Готова е. Всичко е наред.
Заслизаха по задното стълбище с бясна скорост. Хриптящото дишане на Вишъс беше доказателство, че цялата тази акция го съсипва, но корав както винаги, той се държеше, въпреки че лицето му имаше цвят на грахова супа.
Всеки път, щом стигаха до площадка, Фюри си поиграваше с охранителните камери, като предизвикваше токов удар и ги изваждаше от строя. Силно се надяваше да се доберат до кадилака „Ескалейд“, без да си имат работа с охраната. Хората не представляваха интерес за Братството. Въпреки това, ако налице беше риск за вампирската им раса, нищо не можеше да се направи. Тъй като хипнозата на голяма група разгневени и агресивни хора не беше особено успешна, единствена възможност бе сблъсък и съответно смъртта им.
Осем етажа по-надолу стълбището свърши и Бъч се озова пред метална врата. Олюляваше се и по лицето му се стичаше пот, но изражението му беше твърдо като на войник. Щеше да измъкне приятеля си оттук и нищо не можеше да застане на пътя му. Било то и собствената му физическа слабост.
— Аз ще се справя с вратата — каза Фюри и се втурна пред групата. Погрижи се за алармата и задържа вратата отворена за останалите. От другата страна ги посрещнаха няколко сервизни коридора, разклоняващи се в различни посоки.
— По дяволите — измърмори Фюри. — Къде сме?
— В сутерена. — Ченгето закрачи напред. — Познавам го добре. На това ниво е моргата. Прекарвах много време тук, докато бях на старата си служба.
Няколко метра по-нататък Бъч ги поведе по страничен коридор, който очевидно се използваше за складиране на апаратура. И ето че спасението се появи под формата на авариен изход.
— Колата е точно отпред — обърна се ченгето към Ви.
— Слава… богу. — Устата на Ви образува права линия, сякаш се мъчеше да не повърне.