Боже, откъде братът знаеше всичко това?
— Преминал съм през същото. Не помниш ли?
— Колко остава още? — попита Джон.
— Кога ще се случи ли? Обикновено при момчетата е както при техните бащи. При Дариъс стана доста бързо. Но наистина не се знае. Някои остават с години на етапа, на който си ти.
Години? По дяволите.
— Ти как се чувстваше, когато се преобрази?
В последвалата тишина у брата настъпи зловеща промяна. Сякаш над него се прокрадна мъгла и той изчезна в нея, въпреки че Джон продължаваше да вижда все така ясно всеки детайл от белязаното му лице и огромното му тяло.
— Говори за това с Блей и Куин.
— Съжалявам. — Джон се изчерви. — Не исках да любопитствам.
— Няма значение. Виж, не искам да се тревожиш. Лейла ще е на разположение, за да има от кого да се храниш, а и ще бъдеш на сигурно място. Няма да позволя да ти се случи нищо лошо.
Джон погледна нагоре към обезобразеното лице на воина и се замисли за съученика, когото бяха загубили.
— Хърт умря.
— Да, стават такива неща, но кръвта на Лейла е много чиста. Една от Избраниците е. Това ще ти помогне.
— Как ще знам какво трябва да правя?
Зи протегна шия и погледна към небето.
— Не се тревожи за това. Тялото ти само ще се погрижи. Ще е наясно какво иска и от какво се нуждае. — Зи отново наклони надолу обръснатата си глава. Загледа се в Джон и жълтите му очи пронизаха мрака като слънчев лъч, прокраднал се сред облаците. — Тялото ти ще поеме контрола за известно време.
Въпреки че го беше срам, Джон изписа с пръсти:
— Мисля, че ме е страх.
— Това значи, че си разумен. Задачата е трудна. Но както вече казах… Няма да допусна да ти се случи нищо лошо.
Зи се обърна, сякаш се чувстваше неловко, и Джон заразглежда профила на мъжа на фона на дърветата.
У Джон се надигна чувство на благодарност, но Зи го сряза, когато се опита да направи жест за „благодаря“.
— По-добре да се прибираме.
Преминаха отново през потока и поеха обратно към комплекса. Джон се замисли за биологическия си баща, когото никога не беше познавал. Избягваше да пита за Дариъс, защото той беше най-близкият приятел на Тор и на членовете на Братството им беше трудно да говорят за всичко, свързано с Тормент.
Искаше му се да знае към кого да се обърне с този въпрос.
11.
Когато Джейн се събуди, нервните й окончания бяха като евтини коледни лампички — примигваха и после спираха да действат. Регистрираше звуци, които после изчезваха и се появяваха отново. Тялото й беше ту отпуснато, ту напрегнато и сега не можеше да си намери място. Устата й беше пресъхнала, беше й прекалено топло, но въпреки това трепереше.
Пое дълбоко въздух и осъзна, че беше полуседнала. И имаше зверско главоболие.
Но нещо миришеше хубаво. Боже, около нея наистина се носеше невероятен аромат… Отчасти напомняше тютюн, подобен на този, който баща й беше пушил, и отчасти билки. Сякаш беше в индийски магазин за благовонни масла.
Повдигна клепачи. Зрението й не функционираше добре, но вероятно защото не носеше очилата си. Виждаше достатъчно, за да разбере, че е в тъмна стая, в която имаше… Боже, навсякъде бяха натрупани книги. Също така откри, че столът, на който седеше, беше точно до радиатора, което обясняваше горещите вълни. А и главата й беше наклонена под странен ъгъл, което вероятно беше причината за главоболието.
Първата й мисъл беше да се опита да се изправи, но не беше сама и остана на мястото си. В другия край на стаята онзи с шарената коса се беше надвесил над огромното легло, където лежеше някакво тяло. Беше зает с нещо… С поставянето на ръкавица на ръката на… нейния пациент. Пациентът й лежеше на леглото. До кръста беше покрит с чаршаф, а на голите му гърди се виждаше следоперативната превръзка, направена от нея. Боже, какво се беше случило? Помнеше операцията му… откриването на невероятна сърдечна аномалия. После размениха няколко изречения с Манело в реанимацията и после… По дяволите. Беше отвлечена от мъжа на леглото, секс бога и някакъв с шапка на „Ред Сокс“.
Обзе я паника заедно с известно количество гняв, но емоциите й сякаш нямаха връзка с тялото й. Обзелата я летаргия погълна вълната от чувства. Опита се да се концентрира, без да привлича внимание…