Родителите й се качиха на горния етаж един час по-късно и тя се напрегна в очакване на почукването на баща си. Но той не почука.
Това беше странно. Баща й с неговата властност беше точен като часовник и в предвидимостта му имаше нещо изненадващо успокоително. Въпреки това тя не обичаше да има вземане-даване с него.
Сложи книгата настрана, изгаси лампата и мушна краката си под обшития с дантела юрган. Дълго лежа под балдахина на леглото, без да може да заспи, и накрая чу големият стенен часовник срещу стълбите да отброява дванайсет пъти.
Полунощ.
Измъкна се от леглото, отиде до дрешника, извади раницата и отвори ципа. Дъската Уиджа1 изпадна и се разтвори на пода с лице нагоре. Джейн я грабна, уплашена да не се е счупила, и намести стрелката.
С приятелките й очакваха с нетърпение да играят, защото всички искаха да научат за кого ще се омъжат. Джейн харесваше момче на име Виктор Браун, който беше в класа й по математика. Напоследък често разговаряха и тя много се надяваше да станат двойка. За беда не беше сигурна в неговите чувства към нея. Може би я харесваше само защото му даваше отговорите на задачите.
Джейн положи дъската на леглото си, отпусна ръце върху стрелката и дълбоко пое дъх.
— Как се казва момчето, за което ще се омъжа?
Не очакваше стрелката да помръдне. Така и стана.
Опита още няколко пъти и се облегна назад ядосана. След минута почука на стената над леглото си. Сестра й почука обратно в отговор и не след дълго се промъкна през вратата. Развълнува се, като видя дъската, скочи на леглото и заподхвърля стрелката във въздуха.
— Как се играе?
— Шшт! — Боже, ако ги хванеха, щяха да ги накажат да не излизат. Завинаги.
— Извинявай. — Хана седна с подвити под себе си крака. — Как…?
— Задаваш въпроси и играта ти дава отговори.
— Какво можем да питаме?
— За кого ще се омъжим. — Джейн вече беше притеснена. Ами ако отговорът не беше Виктор? — Започни ти. Сложи ръка върху стрелката, но без да я буташ. Ето така. Добре… За кого ще се омъжи Хана?
Стрелката не помръдна. Дори след като Джейн повтори въпроса.
— Повредена е. — Хана се дръпна.
— Чакай да пробвам с друг въпрос. Сложи си ръцете пак там. — Джейн пое дълбоко въздух. — За кого ще се омъжа аз?
Чу се тихо проскърцване и стрелката започна да се движи. Когато се спря на „В“, Джейн потръпна. Със сърце в гърлото тя наблюдаваше как продължи към „И“.
— Виктор е! — заяви Хана. — Ще се омъжиш за Виктор!
Джейн дори не си направи труда да шътне на сестра си. Беше прекалено хубаво, за да е…
Стрелката се придвижи към „Ш“. „Ш“ ли?
— Това е грешка — промълви Джейн. — Трябва да е грешка.
— Не спирай. Нека да видим кой е.
Но ако не беше Виктор, тогава кой. Не познаваше момче, чието име да започва с „Виш…“. Джейн се опита да пренасочи стрелката, но тя настояваше да стигне до буквата „Ъ“. И накрая „С“.
ВИШЪС.
Страх изпълни гърдите на Джейн.
— Казах ти, че е повредена — измърмори Хана. — Що за име е Вишъс?
Джейн отмести поглед от дъската и потъна обратно във възглавниците. Това беше най-ужасният й рожден ден досега.
— Може би трябва да опитаме отново — предложи Хана. Когато Джейн се поколеба, тя се намръщи. — Хайде, и аз искам отговор. Така ще е честно.
Сложиха пръсти обратно върху стрелката.
— Какво ще получа за Коледа? — попита Хана.
Стрелката не помръдна.
— Опитай с „да“ или „не“, за да я накараш да се задвижи — каза Джейн, още притеснена от отговора, който беше получила. Може би дъската имаше проблеми с правописа.
— Ще получа ли нещо за Коледа? — смени въпроса Хана.
Стрелката изскърца.
— Дано да е пони — избъбри Хана, докато стрелката се движеше. — Трябваше това да попитам.
Стрелката спря на отговор „не“.
И двете се втренчиха невярващо в нея.
Хана обгърна тялото си с ръце.
— Но аз искам подаръци.
— Това е само игра — отсече Джейн и затвори дъската. — И наистина е повредена. Преди малко я изпуснах.
— Искам подаръци.
Джейн се протегна и прегърна сестра си.
— Не се тревожи заради тази тъпа дъска. Аз задължително ще ти подаря нещо за Коледа.