— Налагаше се? Налагаше се? Умът си ли изгуби?
— Да… Но не що се отнася до нея.
Джейн отвори леко очи и погледна през мигли. Гигантът се обърна към онзи с невероятната коса.
— Искам всички при мен след половин час. Трябва да решим какво ще правим с нея.
— Не и без мен — повиши тон пациентът.
— Ти нямаш право на глас.
Пациентът подпря длани в матрака и се надигна до седнало положение, въпреки че ръцете му трепереха.
— Щом става дума за нея, всички гласове са мои.
Извисилият се над пациента мъж насочи пръст към него.
— Майната ти.
Изневиделица адреналинът на Джейн се разбушува. Сън или не, мнението й трябваше да е от значение в този интересен разговор. Изправи се на стола и се прокашля. Всички погледи се насочиха към нея.
— Искам да се махна оттук — заяви тя с глас, който й се щеше да беше по-скоро твърд, отколкото треперещ. — Веднага!
Гигантът постави пръсти в основата на носа си, повдигна очилата и разтърка очи.
— Благодарение на него това е невъзможно. Фюри, ще се погрижиш ли отново за нея?
— Ще ме убиете ли? — попита тя забързано.
— Не — отсече пациентът. — Нищо няма да ти се случи. Имаш думата ми.
За част от секундата тя му повярва. Което беше глупаво. Не знаеше къде се намира, а и тези очевидно бяха убийци. Онзи с интересната коса пристъпи към нея.
— Ще си починеш още малко.
Жълтите му очи срещнаха нейните и изведнъж тя се превърна в изключен телевизор. Сякаш някой беше дръпнал щепсела от стената и екранът беше замрял.
Вишъс се загледа в лекарката, която за пореден път се свлече в креслото.
— Тя добре ли е? — попита той Фюри. — Нали не си изпържил мозъка й?
— Не, но има силно съзнание. Трябва да я махнем оттук възможно най-скоро.
Гласът на Рот разцепи въздуха.
— Изобщо не биваше да я водите тук.
Вишъс се отпусна внимателно на леглото. Имаше чувството, че някой го е ударил в гърдите с тухла. Не го беше грижа за гнева на Рот. Хирургът му трябваше да е тук и точка по въпроса. Но поне можеше да предложи някакво обяснение.
— Ще ми помогне да се възстановя. В клиниката на Хавърс ще е по-сложно заради ситуацията с Бъч.
Погледът на Рот зад очилата беше остър.
— Мислиш, че тя ще ти помогне, след като си я отвлякъл? Хипократовата клетва не се простира толкова далече.
— Аз съм неин пациент. — Ви се намръщи. — Ще се погрижи за мен, защото тя ме оперира.
— Хващаш се за сламка, за да оправдаеш…
— Така ли? Претърпях операция на сърцето, защото бях прострелян. На мен не ми изглежда като сламка. Искаш ли да поемем риска да настъпят усложнения?
Рот погледна към хирурга, после отново потърка очи.
— По дяволите. За колко дълго?
— Докато се оправя.
Очилата на краля застанаха отново на носа му.
— Лекувай се бързо, братко. Искам я вън оттук.
Рот напусна стаята и блъсна вратата.
— Мина добре — обърна се Ви към Фюри.
Фюри, в характерния си миротворчески стил, промърмори нещо от сорта как всички са подложени на голям стрес. После, за да смени темата, отиде до бюрото. Върна се обратно до леглото с няколко ръчно свити цигари, една от запалките на Ви и пепелник.
— Знам, че ще ги поискаш. От какво ще има нужда тя, за да те лекува?
Ви състави кратък списък. След като беше погълнал от кръвта на Мариса, щеше бързо да се изправи на крака, тъй като тя имаше доста чисто потекло. Беше заредил с качествено гориво.
Работата беше там, че не му се искаше да оздравява толкова бързо.
— Ще има нужда от дрехи и храна — каза.
— Ще се погрижа. — Фюри тръгна към вратата. — Ти искаш ли нещо за ядене?
— Не. — Братът тъкмо беше пристъпил в коридора, когато Ви промълви: — Ще провериш ли как е Бъч?
— Разбира се.
След като Фюри си тръгна, Ви се загледа в жената. Реши, че е не толкова красива, колкото притегателна. Лицето й беше ъгловато, а чертите — почти мъжки. Без пухкави устни и гъсти мигли. Веждите й не бяха извити в женствена дъга. Под лекарската престилка не личаха големи гърди, нито съблазнителни извивки, доколкото можеше да види.
Желаеше я, сякаш тя беше гола кралица на красотата, умоляваща да бъде задоволена.
Моя. Хълбоците му се напрегнаха и топлина обля тялото му, въпреки че в никакъв случай нямаше сили за секс.