Ви не се плашеше от рисунките. Харесваше ги. В простотата на скиците имаше сила и изящество, а и му допадаше да опира собствените си ръце в отпечатъците на чуждите длани. Успокояваше го мисълта, че те принадлежаха на живелите тук преди него, които вероятно бяха водили по-хубав живот от неговия.
Държеше дневника в достатъчно широк и дълбок за целта процеп, между две големи изображения на бизони. През деня, по време на почивката на останалите, той се промъкваше зад преградата и четеше с пламнал поглед, докато не почувстваше утеха в самотата си.
Около година след намирането им, книгите на Вишъс бяха унищожени. Единственото, което му доставяше радост, беше изгорено точно както винаги се беше страхувал, че ще стане. И не беше изненада от кого.
Чувстваше се зле от седмици. Преобразяването му наближаваше, въпреки че тогава не беше наясно с това. Неспособен да заспи, стана и се понесе като призрак към скривалището си. Седна да чете приказки и заспа с книгата в скута си.
Когато се събуди, над него се беше надвесил един претранс. Момчето беше от агресивните, със суров поглед и жилаво тяло.
— Защо лентяйстваш, докато останалите работят? — подсмихна се той. — И това в ръцете ти книга ли е? Може би трябва да те наклеветя, задето не си изпълняваш задълженията. Така сигурно ще получа повече храна.
Вишъс тикна купчината с книги по-дълбоко в процепа и се изправи на крака, без да каже нищо. Беше готов да се бие за книгите си точно както го правеше за остатъците храна, с които пълнеше стомаха си, и за дрипите на гърба си. Онзи срещу него щеше да се бори за привилегията да докладва за книгите. Винаги беше така.
Момчето атакува бързо и притисна Ви към стената на пещерата. Въпреки че Вишъс удари силно главата си и дъхът му спря, отвърна на удара и улучи противника с книгата по лицето. Другите претранси се втурнаха да гледат, а Ви продължаваше да удря отново и отново. Беше обучаван да използва всяко налично оръжие, но когато повали момчето на земята, му се доплака, задето беше използвал нещо така ценно, за да нарани някого. Въпреки това трябваше да продължи. Ако загубеше преднина, можеше да го пребият и да му отнемат книгите, преди да успее да ги пренесе в друго скривалище.
Най-накрая другото момче спря да се съпротивлява. Лицето му беше подуто до неузнаваемост и едва дишаше, защото Ви го беше хванал за гърлото. От книгата с приказките се стичаше кръв и кожената подвързия висеше на парчета.
Случи се след сбиването. Усети странно изтръпване чак до върха на пръстите, в ръката, с която беше притиснал противника си към пода на пещерата. После наоколо падна зловеща сянка, причинена от светещата длан на Ви. Претрансът, притиснат от него, започна да се мята, като размахваше ръце и крака, сякаш цялото му тяло беше пронизвано от болка.
Ви го пусна и се взря ужасен в ръката си.
Когато погледна обратно към момчето, го порази видение, сякаш го удариха с юмрук, и това остави Ви смаян и без дъх. В неясен мираж видя лицето на момчето, духано от силен вятър, с коса, отметната назад, и поглед, взрян в далечна точка. Зад него се виждаше скалиста планина. Слънчева светлина огряваше и двама им, него и безжизненото тяло на момчето.
Мъртво. Момчето беше мъртво. Претрансите внезапно зашепнаха:
— Окото ти… окото ти. Какво стана?
Думите се отрониха от устата на Ви, преди да успее да ги спре.
— Смъртта ще те открие в планината. Ще усетиш вятъра, който ще те отнесе.
Рязко поемане на въздух накара Ви да вдигне глава. Една от жените стоеше наблизо. По лицето й беше изписан ужас, сякаш думите му бяха предназначени за нея.
— Какво става тук? — чу се гърмящ глас.
Ви се отдръпна от претранса, за да има изход за спасение от баща си и в същото време да може да го вижда.
Блъдлетър беше с разкопчани панталони и очевидно беше в тази част на лагера заради някоя от жените, работещи в кухнята.
— Какво държиш в ръката си? — попита Блъдлетър и се приближи към Ви. — Дай ми го веднага.
Изправен пред гнева на баща си, Ви нямаше друг избор, освен да му подаде книгата. Беше взета от ръката му с ругатня.
— Използвал си я разумно само когато си го удрял с нея. — Проницателните му тъмни очи се присвиха при вида на вдлъбнатината в купчината кожи, образувана от гърба на Ви. — Лентяйствал си сред тези кожи, нали така? Прекарвал си времето си тук.