ОСМИ БЯС
От пещи с пламнали страни,
които са…
ЕДИН БЯС
Млъкни, млъкни!
Аз зная туй, което ще разкажете!
Но кажете ли го, ще развалите
най-страшната му казън!
Вий трябва Несломимия да смажете,
че той издържа още без боязън
на ада силите най-скрити!
ЕДИН БЯС
Разкъсай булото!
ДРУГ БЯС
Разкъсано е!
ХОР ОТ БЕСОВЕ
Ето!
Звездите предутринни, бледни, огряват човешко
страдание,
което не можеш да носиш без ужас и без
отчаяние!
Сломен ли си, смели Титане? Виж, твоето зло
наказание!
Нима ще се хвалиш, че дал си на хората
някога знание?
Че жажда във тях разгоря се и върза ги с вечни
вериги,
събрала възторг и съмнение, и болка, и страх,
и интриги,
и трескав копнеж, и любов — тя винаги
бавно руши ги!
Един между тях беше пълен със обич15,
усмихна се той на ранените роби,
но после, след него, словата му като слана
попариха правдата и жалостта!
И гледай сега — във всяка страна
стохилядни градове на скръбта
бълват във светлия въздух миазми и дим!
Чуваш ли някакъв стон неутешим?
Туй е духът му — нежен и любящ, той жали
своята вяра, която в човека запали!
Гледай как пламъкът гасне в огнището,
като светулка мъждука;
тия, които останаха тука
край пепелището,
трупат се в страх и тъга!
Ликувай! Ликувай! Ликувай!
Епохи край тебе тълпят се, но всяка ти
спомня това —
и тъмни са бъдните дни, и всяко зловещо
сега
е сякаш възглаве от тръни под твойта безсънна
глава!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Кървите на бавна смърт
с капки алени росят
бледните му, хлътнали страни!
Но за малко ти си отдъхни!
Виж, една страна освободи се16
от измамата и като ден роди се;
с Истината свята във сърцето
води я сестра й, Свободата,
и вървят, сплотени като братя,
синове на Обичта …
ВТОРИ ПОЛУХОР
Но ето!
Всъщност Свободата там погребват
и взаимно всички се изтребват,
там от всеки страх се ражда страх,
там е гроздобер на смърт и грях,
вино от потока кръв ще стане!
И души безсилно отчаяние
тоя свят, където властват пак тирани17!
Изчезват всички бесове освен един.
ЙОНА
Чуй, сестро, тоя тих, но страшен стон
сърцето на Титана благ разкъсва
неудържимо, както ураганът
разкъсва дълбините на морето
и в пещерите край брега то стене!
Какво го мъчат смееш ли да видиш?
ПАНТЕЯ
Погледнах два пъти, но повече не искам!
ЙОНА
Какво видя?
ПАНТЕЯ
Ужасно! Млад човек
със кротък поглед, прикован на кръст!
ЙОНА
И друго?
ПАНТЕЯ
И земята, и небето
са целите във трупове най-грозни —
едни убити от човешките ръце,
а други — от човешките сърца,
защото и сърцата могат бавно
ту с упрек, ту с усмивка смърт да носят!
Наоколо видях и други гледки,
пред ужаса им нямам думи! По-добре
да не поглеждаме за нова скръб!
На тия стонове скръбта ни стига!
БЕСЪТ
Виж тоя кръст! Той знак е, че ония,
които заради човека страдат,
натрупват само сто пъти по-страшни
страдания за него и за себе си!
ПРОМЕТЕЙ
Спри болката във тоя светъл поглед!
Скрий тия бледни устни! Нека вече
от челото раздрано да не капе
кръвта! Че тя се смесва с твоите сълзи!
Спусни, спусни измъчени клепачи
в покой и мир, та твоята агония
да не разтърсва като вейка кръста
и пръстите ти да не вапцва кръв!
О, страшно! Твойто име аз не казвам
— проклятие то стана18! Виждам, виждам
слугите ти как мразят и преследват
най-мъдрите, правдивите, защото
те като тебе са! Едни със подлост,
15
„Един между тях беше пълен с обич…“ — Намек за Христос. В целия по-нататъшен пасаж Шели описва съдбата на християнската религия, която започва с любов към човека, а се изражда в небивали престъпления, лицемерие и жестокост.
17
„…тоя свят, където властват пак тирани…“ — Целият по-горен пасаж рисува края на Френската революция — с якобинския терор, диктатурата на Наполеон и реставрацията.
18
„…Твойто име аз не казвам, проклятие то стана…“ — Отново намек за Христос и християнството. В следващите стихове бесът отново рисува пораженията, страданията и моралните опустошения, нанесени от християнската религия на човечеството.