Небето и Земята, Светлината
и Любовта. След туй дошъл Сатурн28
и Времето, таз завистлива сянка,
от трона му надвесило се. Тъй
в началото под неговото царство
живели духовете първи с тиха радост
като зелени листи и цветя,
преди да ги попари леден вятър,
ведно със червеите. Но Сатурн отнел
рожденото им право, за което
копнели са — да имат своя същност
и знание, и сила, и умение
стихиите с ръка да задържат,
да имат мисъл — като лъч да прободе
света, потънал в мрак; отнел им той
самогосподството и любовта.
Тогава Прометей дал мъдростта,
която сила е, на Юпитер и само
с един закон: „Човек да е свободен!“,
облякъл го със власт над небесата!
Така е то — да не познаваш вярност,
ни обич, ни закон, да си всесилен,
но без приятели — това е да царуваш!
Царува Юпитер, сега върху човека
се трупат болести, и глад, и труд,
войни и рани и ужасна смърт,
преди невиждана; сезони безсезонни,
стрели от лед и жар като менят,
със ярост гонят бледни племена,
убежище да дирят в пещерите.
И той във пустите сърца изпраща
свирепи нужди, лудо безпокойство
и сенки на въображаемо добро
да водят вечна битка помежду си
и вътре да оставят разрушения!
Титанът туй видя и в миг събуди
безбройни легиони от надежди,
заспали в райските невехнещи цветя
— непенте29, лотоси и амаранти, —
да скрият в дъгоцветните си скути
лицето на Смъртта, и прати Обич
да върже счупените клонки на лозата,
която дава вино на Живота —
лозата на човешкото сърце;
опитоми и огъня, тоз хищник,
красив и страшен, който заигра
пред погледа на смръщените хора.
като палач, стопил по своя воля
желязото и златото, слуги
и знаци на Властта, и всички други
безценни камъни, отрови най-коварни,
заровени в земята и в морето.
Той даде на човека реч, речта
създаде мисъл, мярката на всичко.
И троновете земни и небесни
разклати знанието, без да може
все още да събори; и духът
изля хармонията си във песен,
която всичко отгадава — тя,
заслушан, вдигна го, освободен
от смъртни грижи, стъпил като бог
връз светлите вълни на нежни звуци;
човешките ръце уподобиха,
най-първо грубо, после съвършено,
на тялото човешко прелестта,
така че мраморът божествен стана;
и майките се взираха във него
и черпеха оттам любов, която
в децата им предаваше се после;
той им разкри оная скрита мощ
на билките и изворите топли,
и болестта, когато пи от тях,
заспа и стана като сън Смъртта;
откри им пътищата оплетени и тайни
на скитащите се звезди, и как променя
бърлогата си Слънцето, Луната
с каква магия се преобразява,
когато нейното отворено око
не гледа някой път морето звездно;
той ги научи как да управляват,
тъй както пръстите на своята ръка,
платната — ураганните криле
на океанските си колесници
и келтът със индиеца се срещна …
Тогава дигнаха се градове,
през белоснежните им колонади
течеше топъл вятър и блестеше
ефирът и се виждаха далече
морето синьо, върховете тъмни…
Тъй облекчи живота Прометей
и затова сега виси и вехне
в съдбовна мъка… Но кажи ми, кой
изля върху земята всичко зло,
та то, като неизлечима чума, сграбчва
човека, щом погледне като бог
към своето творение прекрасно,
и го влече, разсипана отломка
на волята му собствена, позор
и присмех зъл на цялата земя,
изхвърлен, изоставен и самотен?
Не е и Юпитер! Дори и той,
макар гневът му да тресе небето,
все пак трепери като жалък роб,
когато от железните окови
кълне го неговият враг. Кажи —
кой господар му е? Не е ли роб и той?
ДЕМОГОРГОН
Поробени са всички същества,
които вършат зло. Сама ти знаеш
дали е Юпитер такъв, или не е!
АЗИЯ
Кого наричаш бог?
ДЕМОГОРГОН
Говоря само,
тъй както вий говорите. А Юпитер
е най-върховното от живите неща!
АЗИЯ
И кой е господар на роба?
ДЕМОГОРГОН
Ех!
Да можеше да бликне своите тайни
самата бездна!… Но без глас е тя!
И истина дълбока няма образ!
Каква е ползата да гледаш как светът
върти се? Или да накараш да говорят
Съдбата, Времето, Случайността,
Промяната? Та те владеят всичко
освен великата и вечната Любов!
АЗИЯ
Дотук преди и моето сърце
отвръщало ми е, тъй както ти
отвръщаш ми сега. И всеки сам
28
„… след туй дошъл Сатурн и Времето, таз завистлива сянка…“ — Сатурн е римската версия на Кронос (за царуването на Кронос виж забележката в началото). В изграждането на своята митология елините са отъждествявали (дори и езиково) Кронос е Хронос (Времето). Според тях едва с царството на Кронос се е появила временната страна на съществуванието. Всъщност и легендата за Кронос, който изяжда децата си, символизира самото Време, безпощаден разрушител на всичко живо.
29
Непенте — легендарно растение, за което древните гърци са вярвали, че от него се получава успокояващо лекарство за всички болки. В ботаниката така се нарича едно индийско растение. Шели очевидно го употребява в първия смисъл.