обвили тоз невидим, страшен дух),
да слезе и искрицата да стъпче!
Налей ни, Ганимед33, небесно вино,
да пълни с огън тия чудни чаши!
Вдигни се ти, хармония победна
на дух божествен от цветя тъкан,
вдигни се като утринна роса,
която тръгва от земята към звездите!
Да пием! Нека врящият нектар
да бъде дух на радост в наште вени,
безсмъртни богове! И да избухне
в един глас нашето опиянение
като мелодия от райските полета!…
А ти ела до мен, обвита цяла
във светлината на това желание,
което прави те едно със мен,
Тетида34, светъл лъч на Вечността!
Когато ти преди извика: „Боже,
непоносима сила! Пощади ме
Не мога пламъците бързи да търпя
на твоето докосване! В мен всичко
отвъд основите си чезне, както оня,
когото нумидийската отрова
стопи като роса!35“ — то в този миг
два мощни духа, слели се, родиха
от тях по-мощен трети и сега,
безсмъртен, между нас витае той,
и ний го чувстваме, макар невидим,
как чака идващото въплощение
(не чуваш ли гърма на колелата,
пронизал вятъра?) да дойде вече
от трона на Демогоргон! Победа!
Победа! Ти усещаш ли, Земя,
гърмът на неговата колесница клати
Олимп!
Пристига колесницата на Часа.
Демогоргон слиза и се отправя
към трона на Юпитер.
Ужасен образ, кой си ти?
ДЕМОГОРГОН
Аз вечност съм. Не искай друго име.
Слезни и в бездната ела със мен!
Аз твое съм дете, тъй както ти
си на Сатурн, по-силно и от теб!
От днес ний заедно ще заживеем
във мрака! Мълниите си не вдигай!
Не ще успее никой подир теб
да вземе твоя трон и да остане
тиранин на небето! И все пак
бори се, ако искаш, че съдба е
на всеки смазан червей да се гърчи,
докато най-подир издъхне!
ЮПИТЕР
Гад проклета
Сега ще те натикам в дън земя
сред мрачните затвори на титаните!
Ти още си пред мене!…
Милост! Милост!
Без жал! Без изход! Без утеха! О!
Дори врагът ми съдия да беше,
увиснал, обгорял от мойта мъст
там във Кавказ, не би ме тъй осъдил!
Спокоен, смел и справедлив, не е ли
той повелител на света? А кой си ти?
Без жал! Без изход!…
Потъни тогава,
със тебе двамата да се свлечем
в просторните вълни на гибелта,
тъй както, сплетени в жестока битка
змията с лешояда, изтощени
в морето падат! Нека зине адът
вълнисти океани бурен огън,
та да погълне във бездънна паст
напуснатия свят, и теб, и мен,
и победен, и победител, и ония
отломки, за които те се биха!…
Ах! Ах! Не ми се вече покоряват
стихиите! Зашеметен, потъвам
надолу! Все надолу! И надолу!…
И като облак моят враг стъмнява
с победата си мойта гибел!… Ах!…
ВТОРА СЦЕНА
Устие на голяма река в Атлантида. Океан, облегнат на брега. До него стои Аполон.
ОКЕАН
И падна — казваш — от гнева на своя враг?
АПОЛОН
Да, щом борбата свърши, помрачи тя
на мойто слънце пътя и разклати
звездите неподвижни, а страхът
в очите му, през плътните пол и
на мрак победен, озари небето,
докато падаше, със кървав блясък —
така денят в агония червена
при залез между облаци свирепи
за сетен миг далече осветява
от буря сгърчените дълбини!
ОКЕАН
Той падна в бездната? Във пустата тъма?
АПОЛОН
Като орел кавказки, поразен
от гръм — пречупените му криле
уплитат се във вихъра, очите,
които слънцето са гледали преди,
от мълнията бяла ослепяват;
подгонено от тежък град все още
се бори тялото му, а след туй простряно
потъва и го скрива тънък лед…
ОКЕАН
И тъй, от днес полята на морето,
които отразяват небесата,
и мое царство са, при всеки вятър
без кървави петна ще се надигат,
тъй както лете нивите безкрайни
тих полъх полюлява; ще се стичат
реките им през континенти, пълни
с народи и край острови щастливи;
от своите тронове кристални ще броят
Протей36 и неговите влажни нимфи
как горе сенките на лодките минават
(тъй гледат смъртните да слиза към морето
след залеза пътуващият кораб
на натоварената със лъчи луна
и върху челото на нейния невидим
кормчия да блести една звезда);
и сенките ще следват своя път
33
„Налей ни, Ганимед…“ — Ганимед е бил млад и красив юноша, когото Зевс харесва. Превъплъщавайки се на орел, той го грабва от планината Ида, отнася го в небесата и го прави виночерпец на боговете.
34
…„Тетида, светъл лъч на Вечността…“ — Тетида е била красива морска богиня. Юпитер се увлича от красотата й, дори смята да я вземе за жена. Тъкмо в тази връзка е била тайната за опасността, която го е застрашавала и която знаел само Прометей. Ако се осъществял този брак, от него щял да се роди син, който да погуби Юпитер. В класическия вариант Прометей най-сетне издава тайната, помирява се с Юпитер, последният се отказва от Тетида и решава да я омъжи за смъртен. Шели коренно преустройва традицията. Тук Тетида, която въплъщава плътската, нечиста любов (като контраст на Азия), все пак става съпруга на Юпитер и действително пророчеството на Прометей се сбъдва — тази страст ражда Демогоргон, великата неизбежна съдба, която събаря дори и своя баща, Юпитер.
35
„В мен всичко отвъд основите си чезне, както оня, когото нумидийската отрова стопи като роса…“ — По всяка вероятност Тетида е намеквала за Херкулес, който облича дрехата си, намазана отвътре с отровната кръв на кентавъра Нес, и умира.
36
Протей — морско божество, син на Посейдон. Притежавал е пророчески дар и способността неузнаваемо да променя външността си.