от теб покрита ще мълча!
О, с обич моите поля и долини
пълни, пълни!…
Най-бърз от всички светове,
лети, просторът те зове!
Да блеснат в твоите очи
зелени, пурпурни лъчи
между безбройните слънца
със живи, пламнали сърца!
Аз, твойта влюбена жена,
се нося с луда бързина,
привлечена от взор любим
като магнит неудържим;
аз, най-обичана мома,
сърцето си прелях сама,
от сладостта на любовта
обезумяла се въртя
и взирам се със брачна жад
в лика ти вечно свеж и млад.
Така в Кадмийската гора45
върти се в шеметна игра,
Агаве46 вдигне ли стакан,
вакханката със дивен стан!
Лети сега, любим и брат,
аз гоня пътя ти познат,
навред из празни небеса
лъха ти ще го отнеса,
горещ през гладния простор,
изсмукала от твоя взор
и красота, и мъжество,
и вечна мощ, и тържество!
Тъй влюбеният става цял
това, в което се е взрял,
тъй гледа модрият синчец,
нагоре извишил цветец,
небето, за да вземе синина,
така и облакът вълнист
вмиг блясва като аметист
на заник зад далечна планина,
щом здрачът уморен
над нея спре,
и плаче беден ден,
че ще умре!…
ЗЕМЯТА
Луна, гласът ти върху мене пада,
тъй както блясъкът ти гали със наслада
моряците и твойта нощ пропада
във вечна тишина;
смири ме с думите си златоткани,
че като тигър беше радостта ми,
там, дето стъпи, тя остави рани,
разлей балсам, луна!
ПАНТЕЯ
Излизам аз от дивния поток
на тия звуци, както се излиза,
след като плувал си във бляснала вода,
огряна между тъмни канари…
ЙОНА
Да, мила сестро, но изля се вече
потокът и на тебе ти се струва,
че ти излизаш от вълните му, защото
и твоите думи капят като капки
от тялото и светлите къдрици
на къпеща се нимфа …
ПАНТЕЯ
Тихо, тихо!…
Могъща сила като мрак се вдига
от цялата земя и от небето
се спуска като нощ и се разпръсва
от въздуха, като че е събрана
във фибрите на слънчевия лъч,
за миг стъмнен. И ясните видения
на пеещите духове се вдигат
и блясват като бледни метеори
пред дъжделива нощ…
ЙОНА
Дочувам думи!
ПАНТЕЯ
Навред един и същи глас! О, слушай!
ДЕМОГОРГОН
Земя, щастливо царство на душата,
кълбо съзвучно на мечтан живот,
красив гигант, събрал из небесата
любов, за да постелеш своя брод!
ЗЕМЯТА
Аз слушам! Аз съм като падащ плод!
ДЕМОГОРГОН
Луна, сестра, любима и царица,
отправила отгоре взор сребрист,
обгърнала човек и звяр, и птица
със красота и със копнеж лъчист!
ЛУНАТА
Аз слушам! Аз съм като тръпнещ лист!
ДЕМОГОРГОН
Демони на слънцата и звездите,
владетели на област огнелика
оттатък поясите звездошити
на ширинето!
ГЛАС ОТГОРЕ
Нашата велика
република те слуша и те вика!
ДЕМОГОРГОН
Щастливи мъртви, за които всеки
най-ясен стих дори не ще открие
дали вървите в същите пътеки
като преди!
ГЛАС ОТДОЛУ
Или като ония,
които жалят ни, сега сме други ние!
ДЕМОГОРГОН
Вий, гении първични, заживели
и в мозъка, и в ядката корава
на камъка, и в звездните предели,
и в пясъка, що на брега остава!
НЕЯСЕН ГЛАС
Ний слушаме! Смути ти нашата забрава!
ДЕМОГОРГОН
Вий, духове на жива плът, вий, птици,
животни, червеи, чийто лъх изпраща
вред топлината си, вий, върволици
от мълнии сред самотата спяща!
ГЛАС
Гласът ти като вихър ни разклаща!
ДЕМОГОРГОН
И ти, Човек, преди деспота с роба
събрал в едно, и властник, и бездомен,
ти, пътниче от люлката до гроба,
в нощта помръкнала на тоя ден огромен!
ВСИЧКИ
Кажи! И думите ти ще са вечен спомен!
ДЕМОГОРГОН
Дойде денят на тайната разкрита,
отдолу зина бездна страховита,
властта небесна в мрака си плени,
и любовта от своя трон върховен
в сърцето мъдро, от часа съдбовен
на сетна мощ, от стръмните стени
на пропаст-мъка, вдигна се, развърна
крила лечебни и светът обгърна!…
Упорство, мъдрост, нежност, добродетел,
— туй са печатите на истински владетел,
45
„…така в Кадмийската гора…“ — Кадм е митологичен герой, основател на Тива. Един от подвизите си той извършва в красива девствена гора, където не е стъпвал човешки крак. Оттам „Кадмийска гора“.
46
„… Агаве вдигне ли стакан…“ — Агаве е дъщеря на Кадм и Хармония. Една от най-възторжените почитателки на Дионис, тя изпада в такова изстъпление, че участвува в разкъсването на собствения си син.