— Всеки ще чисти подире си. А освен туй ще има машини! Той ме изгледа съжалително:
— Чел ли си Маркс?
— Чел съм го — наперено му отговорих аз.
— Спомняш ли си примера с карфиците: ако ги прави един човек, ще произвежда по три парчета на ден, а ако се разпредели работата между трима, единият реже тела, другият ги подостря, третият им слага топчетата, вече ще излизат триста карфици на ден, по сто на човек. Това се нарича разделение на труда. Колкото по-висока е степента на разделение на труда в едно общество, толкова по-висока е производителността му.
Всяка работа трябва да се върши от майстор, от виртуоз, а не от любител, от дилетант, А сега си представи макар и град Киев и как неговите милион и половина обитатели всеки за себе си прокарва канализация и през свободното си от обществена дейност време я чисти и поддържа в добро състояние. А сега за машините. Маркс е пророкувал победата на комунизма в края на XIX век, но тогава такива машини не е имало. Значи и комунизмът по онова време е бил невъзможен, така ли излиза? Сега също няма такива машини и комунизмът е пак невъзможен, така ли е или не? А докато няма такива машини, някой все ще трябва да се ровичка в чуждите лайна, нали? Да, ама да прощаваш, това не е комунизъм. Дори някой ден да направят такива машини, кой ще ги настройва и ремонтира, кой наистина ще изпитва потребност цял живот да се занимава само с това? А ти подкрепяш ли Марксовата теория за разделението на труда, или не си марксист?
— Марксист съм — измънках аз.
— Наближаваме, затуй ще ти дам няколко допълнителни въпроса за самостоятелен размисъл. При комунизма кой ще заравя труповете? Самообслужване ли ще има, или любители ще се занимават с това през свободното си време? И изобщо в обществото има твърде много мръсна работа, не всички могат да станат дипломати и генерали. Кой ще разфасова закланите свине? Ти някой път влизал ли си в рибопреработвателен цех? Рибата се изсипва, трябва бързо да се изкорми и нищо не можеш да механизираш, ха сега де? А кой ще мете улиците и ще извозва боклуците? Още отсега извозването на боклуците изисква квалификация, и то не малка, с дилетанти не можеш да се оправиш. А сервитьори ще има ли при комунизма? Сега това е доходоносна професия, а когато премахнат парите, тогава какво ще стане? И последно: онзи, който сега понятие си няма за почистването на говната, другарят Якубовски например, заинтересован ли е някога да настъпи ден, когато той ще трябва сам да изхвърля собствените си лайна? Хайде, размишлявай и си затваряй устата, наближаваме...
— Много дърдорите, работете!
— Чувай, артилерийо, според теб май никога няма да има комунизъм.
— Няма да има, разбира се!
— Откъде накъде? Недоклан белогвардеец си ти! Антисъветчик! — аз ядосано тръшнах тежката тарга на земята и вонящата златиста течност се разтече по ослепителния бял сняг и по гранитната пътечка.
— Какви ги вършиш, бе?! — плю ядосано артилеристът. -Сега като нищо ще ни друснат по пет денонощия.
— Май никой не видя. Сега ще го засипем със сняг. Чевръсто се заехме да затрупваме със сняг мръсното петно, но конвойният ни вече беше се завтекъл към нас.
— Какви ги вършите бе, мързеливци! Дай ви само да дърдорите! А аз да отговарям за вас! Да знаете, че лошо ви се пише!
— Стига си врякал, сега ще го затрупаме със сняг, няма да се вижда, тежка е проклетата тарга, изплъзна ми се от ръцете. А и за градината ще е добре. След една седмица снегът ще се стопи, всичко ще измие.
Суратестият първокурсник обаче не мирясваше:
— По-добре да не дърдорехте, а да си гледахте работата Но ще си изпатите вие!
Тогава артилеристът смени тона:
— Ти, льохман с льохман, послужи колкото нас, че тогава ни врякай! А ако ни наковладиш, и теб ще те тикнат в ареста, та друг път да си отваряш очите!
Аз го подкрепих:
— Още си малък и глупав и не си срещал големи затруднения в живота. А човекът вече е представен за звание, след два-три дена ще стане офицер. А ти още си сополанко...
— Аз ли съм сополанко? Добре тогаз...
Той насочи автомата си към нас и се развика:
— Я започвайте да работите! Бързо! Ще ви науча аз!
Артилеристът равнодушно погледна към него и ми каза спокойно: „Да тръгваме... Хайде да не се разправяме с тоя овен... Ще го тикнат в ареста днес... Можеш да разчиташ на моя опит...“ Запътихме се, без да бързаме, към канализационния люк.
— Ще ни наковлади! — уверено каза артилеристът.
— Няма — казах аз. — Само ще се порепчи, до довечера ще му мине.
— Ще видиш.
— Не тъгувай, приятел, и не охкай. Хващай живота като кон за юздата! Абе, недоклан белогвардеецо, защо според теб никога няма да има комунизъм?