— Веднаж. А ти?
— Не. Как беше?
— Тая беше някаква много красива, само че като се възбуди стана цялата толкова хлъзгава, че едвам я уцелих. Техните мъжкари си плуват като риби, ама мен нещо ме няма в подводния секс.
— Уредил съм си една от аквариумите за тия дни. Не искаш ли и ти да дойдеш?
— Какво? Гаджето ще надуши веднага че съм спал с водорасло. После ще ми раздкъса корема и ще изяде каквото има в мен сурово. Не я познаваш.
— Хе, запознай ни!
— Ще видим. Може да идем някъде с пичките на ресторант или нещо такова.
Водораслово е курортно село при Разливите, където се е запазил самобитният облик на сламените къщи. Мястото беше чудесно за филма. На малкия централен площад вече киснеха двама от студиото, заедно с техника, който обикаляше около изкуствените хора. Веднага се запътих натам.
— Бачкат ли? — попитах човека, за да отвлека вниманието му от някакви пултове.
Вместо отговор той включи една от куклите и с уверени движения на ръцете започна да я управлява с клавишите пред себе си.
— Отчупи си малко от нея — предложи ми той, като я доведе почти под носа ми. — Ама от някъде, където после да не се забелязва. Послушах го и ме лъхна миризма на риба.
— Опитай, вкусно е. — подкани ме.
Докато дъвчех от храната за морските хора, Кислекът също беше дошъл.
— Току-що говорих с шефа на морските. Обясних им още веднаж сценария. След три минути трябва да им подам сигнала, тъй че прати рибарите на брега. С екипа отиваме натам.
С нас тръгнаха и три кукли на рибари.
Морската вода се разбушува и от нея наизскачаха страховити фигури с рога на главите и рибешки ципи под ръцете. Те отваряха зловещите си пълни със зъби усти и пълзяха към тримата ужасени рибари, оправящи мрежата си. Нахвърлиха им се почти едновременно и ги разкъсаха на парчета. След това, оставяйки само лъскавите метални механизми за задвижване, оглозгани почти до зуко, мокрите чудовища продължикха към селото. От няколко покрити по къщите тонколони се разнесоха писъците на деца и жени. Останалите кукли щъкаха наоколо и биваха изяждани една по една. От вътрешността им се лееше димяща червена кръв.
Елби седеше на покрива на кметската сграда заедно с техника и Кислека. Картината в краката им беше наистина колоритна — кръв, насилие и мрачно осветление, огън на факли (бяха излезли истинските актьори, които отблъскваха нападението) и един морски човек, на който беше специално платено да изнасили една гърчеща се кукла, раздирайки лицето й.
— Вие сте психопати, — не издържа Елби, докато пътувах с него към града. — Ти ли измисли тея глупости?
— Това ще мине през ножицата на редактора. А преди това ще прекарат през компютър. Някои моменти ще бъдат преиграни.
— Морските хора излизали на брега да ядат селяни! Какво ще снимате още? Деца мастурбират пред Храма на Истината? Президентът скача гол с парашут над лунната пътека?
— Може да те снимаме с някоя водорасла:)
— Как ще се казва филма?
— Мокрият Ужас или Страшното Детство на Едно Дете. Това не съм го измислил аз, не ме гледай.
— Не разбирам, как още съществувате като студио.
— Винаги е вървяло така. Гледал ли си „Завръщане у дома в чувал за риба“?
— Ебати тъпия филм.
— Донесе ни над сто милиона.
— Какво?!
— Темите за всякакъв вид контакти между морските и сухоземните хора са като златна мина. В крайна сметка ще излезне нещо и от това.
Завихме към светлините на Ванхатъм. След тъмнината на междуградския път улиците ми се сториха ослепителни. Минахме под приветствения светещ надпис на входа на административния район и отбихме в първия паркинг.
— Къде ще спиш? — попитах Елби, докато вървяхме към хотела ми.
— При мацето. Мисля да пийнем нещо в ресторанта с теб и после ще ходя да я взема. Що не се обадиш на твоята?
— Тая нощ е в Мухенвалд при техните.
— Утре вечер тогава.
— Хубаво.
„Обичам я. Не я познавам и никога не съм я виждал, но стомахът ми се свива, когато мисля за нея. Това е усещането на първата любов, когато получаваш див оргазъм, че си гепил гаджето за ръка. Сънувах я няколко пъти и всеки път една и съща — с млечнобяла кожа и огромни черни очи. Последният път я ебах — беше в някаква древна монументална сграда с мраморни колони, насред огромна зала. В центъра се намираше широко легло, покрито в пух и възглавници. Едва, когато доближих, успях да различа сред тази ужасна бяла купчина голото момиче. То седна и ми отправи най-невероятния поглед на света. После се облиза. Беше гримирала срамните си устни (естествено прилежно обръснати) и гърдите си с тъмно червило. През кръста й минаваше кожен колан и беше обута с лъскави обувки с висок ток. Докато я зяпах безумно, тя свали едната и прекара токчето между карката си. …“