R.J. спря да пише за момент и се зазяпа замислено през джама. Долу на платцдарма маршируваха някакви войничета и някакъв шибан педераст ги командваше. „Аре, ще скипна ебането, че е много компорментиращо“, реши R.J. Нямаше намерение да дава дневника си на някого, но щом го е написал беше ясно, че все ще бъде прочетен.
„… Само накрая стана малко гадно. Щото очите й се превърнаха в пички и дори ми достави удоволствие да й го натикам в главата — не в устата, а направо в главата!“
R.J. стисна слепоочиятата си с четири пръста.
— Миррно! — долетя от платцдарма.
— Абе да те еба и в путката лелина! — отговори напосоки R.J. и стана да се разкара нанякъде.
/*
** Какво ли да напиша? Трябва да ходя на зъболекар. Боли ме един кътник.
** Когато човек има някакви болежки, не може да мисли за нищо друго!
** Направо се парализира. В момента си проветрявам зъба. Страхотно забавно.
** Мая се е разгонила, подобно на стопанина си. Какво да се прави? Хормони!?
** Направо ми иде да си бия едно кроше, може и на Гошо
** (ще свърши същата работа)
** Мими
*/
Валеше дъжд, ама слабо. Беше някъде към обяд и R.J. се мотаеше по улиците на Крайречното. Чудеше се, какво да прави и къде да се дене, че да не умре от скука. В общежитието не му се прибираше, защото там по дефиниция беше по-лайняно от всяко друго място. Накрая се запъти към плажа, където имаше бар на самия бряг. „Д’ееба и скапаното време. Веднаж да няма какво специално да правя и то да завали“. Морето се появи в далечината, сред влага и дъждовни капки. „Нещо не е наред с мозъка ми. Прекалено много сънувам и то все прекалени глупости“. R.J. нагази в мокрия пясък и тръгна покрай дюните. И тогава пред взора му се разкри прекрасна картина! Навътре сред морските вълни, потулена сякаш в ефирен воал от несподелени любовни тайни, танцуваше дивна русалка, копринените й коси се развяваха като тръпка в душата на влюбен поет, а ръцете й се извиваха, сякаш се искаха да извят формите на Афродита сред водните пръски.
Всъщност това беше Ани, която едновремено се къпеше и се опитваше да привлече към брега някой зелен мъжкар от дълбините, за да я ебе (Според мен, дори да излезеше тюлен, се тая). R.J. преглътна. След това се сепна, когато разбра, че момичето се е обърнало и го гледа.
— Бла-бла-бла… — долетя до него през прибоя. — Бла-бла?
— Какво? — извика в отговор R.J. и се приближи до водата.
Ани крачеше към него и гърдите й се полюшваха в такт с движенията й. От мокрите косми по пичката й капеше вода. Кожата й беше снежнобяла („Като в съня ми!“), а очите черни и огромни („Точно като в съня ми!“).
— Водата е страшно топла. — говореше тя. — Що не се изкъпеш с мен?
R.J. се притесни. Гледаше я направо в лицето.
— Ами, не знам. Не съм свикнал да се къпя в такова време.
— И без това целият си мокър.
Ани отметна коса с плавно движение и застина с наклонена глава.
— Страшно си притеснителен. Как се казваш?
— R.J.
— Ronald James?
— R.J.
— Аз пък съм Ани. Отивам във водата, че тук ми е много студено. Идваш ли?
R.J. пое въздух и без да се съблича се затича подир лъскавото дупе.
През това време седях на кръгло столче до бар-плота под навеса и зяпах разиграващата сцена. Чаках Елби и още едно-две важни лица, заради което бях изгонил останалите посетители. И пиех топъл пилешки бульон. Когато малката отведе пикльото в подводния свят да се чивтосват, почти се бях надървил. Т.е. се поразвеселих.
Кобол взе да бърше някакви чаши от другата страна на плота.
— Я надуй малко. — казах.
След като наду, той се върна да си бърше чашите и ме попита:
— Онва дупе знаеш ли го?
— Не съм го мяркал.
— От острова е. Дошъл е да учи програмиране във факултета.
— Верно? Тоя наред ли е? Я надуй още малко.
(слушахме Alanis Morissette или там както се пише)
— Наел е стая във Военното, че е по-евтино.
— Да не си му баял, че знаеш толкова много за него?
— Кисне редовно тук. Заговаряли сме се.
— Браво. Що не си го питал, дали като бие чикии се гали по ануса?
Кобол помълча малко.
— Много си кисел.
— Сигурно е щото сутринта бях с Кислека. Надуй до зуко и дай да не говорим за пикльовеца лелин. А, чакай. Знаеш ли откъде идва лафа „путка ти лелина“?
— Не.
— От Ленин.
Елби пристигна първи. След него до бара паркираха две луксозни лимузини, едната на LaiBachs а другата на Kadiar. От едната слезе възрастен мъж със стоманеносива коса и властна осанка, придружен от трима бодигарда. От втората се измъкна само един зализан хомосексуалист с обица на дясното ухо и начервени устни. Той гледаше страшно и по никакъв начин не се опитваше да прикрие оръжието под мишницата си.