Воинът изръмжа древна ругатня на родния си език и отново прие телесна форма, все още обгърнат в сенки, за да не го забележи някой вътре, докато изважда кинжалите си.
Мислите на Бренан се стрелнаха във въздуха към атланта и го накараха да спре насред движението.
Задръж малко, Алексий! Чакаме водача им. Тези хора не се държат, както би очаквал и няма да посрещнат добре намесата ни, в какъвто и да е момент. Няма да спечелим нищо, ако сега прибързаме.
- За какво говориш, по дяволите? Разкъсват кожата им с тези камшици. Бих казал, че моментът е повече от подходящ да посрещнат малко намеса - отвърна тихо Алексий.
Кристоф прие човешка форма точно до него. Очите му вече горяха с блестяща сила.
- Погледни болните копелета, Алексий. Те се наслаждават!
Воинът извърна поглед в посока на хората, които се гърчеха от болка на пода.
- Не се...
И тогава спря, думите замряха на устните му. Беше го виждал достатъчно често от Отстъпниците, докато бе в плен. Те бяха издигнали в култ постигането на сексуално удоволствие чрез причиняване на болка както на себе си, така и на други.
Но най-отвратителните от тях бяха кръвопийци също като богинята, която почитаха. Голяма част от тях бяха от кръвното й потомство.
Тези тук бяха хора.
Хора. И се чукаха един друг, докато кървяха точно там, върху килима.
Алексий усети буца в стомаха си.
- Посейдон да ни е на помощ! Това е най-отвратителната гледка, която съм виждал от...
Кристоф го прекъсна.
- Говори за себе си, Алексий. Само защото не ти е харесало онова, което Анубиса е направила, за да бележи красивото ти личице, не значи, че някои от нас не обичат да играят грубо от време на време.
Извъртайки се, за да застане лице в лице с воина, Алексий дори не бе осъзнал, че е вдигнал юмрука си за удар преди Бренан да го хване за китката.
- Езикът на Кристоф, както често се случва, пак изпреварва мисълта му, стари приятелю -каза Бренан съвсем спокойно. - Но ние сме само трима и не можем да си позволим препирни в редиците ни, ако искаме да се доберем до новини за лорд Джъстис.
Алексий кимна, като продължаваше да дълбае с поглед дупка в главата на Кристоф.
- Прав си, Бренан. Но когато приключим с това, ще настъпи моментът за разплатата.
Кристоф дори не се обърна към него, а продължи да гледа през прозореца, докато
юмруците му непрестанно се свиваха и отпускаха. Мощ се изливаше от него на вълни, докато на Алексий му се стори, че главата му ще се пръсне от цялата тази сила.
- Кристоф, спри се. Веднага!
Воинът не си направи труда да отговори, но напрежението в главата на Алексий намаля точно когато цялото тяло на атланта се скова и той посочи към стъклото.
- Обзалагам се, че това е отрепката, която търсим. Погледнете начина, по който всички в червени роби му се кланят и мазнят.
Мъжът, не, вампирът - всеки с толкова бяло като на риба лице, можеше да е единствено нежив - разхождащ се из стаята, вероятно бе висок поне метър и осемдесет. Плешивата му глава блестеше като намазана с олио, както и останалата част от тялото му. Или поне от това, което можеха да видят, а то беше предостатъчно за вкуса на Алексий.
- С какво е облечен? - зачуди се Кристоф, думите му бяха пропити с отвращение. - Най-новото попълнение в колекцията от кожа и вериги?
- Очите ми кървят - простена Алексий.
- Може би трябва да действаме сега, без значение дали стилът му на обличане е плачевен или не - прошепна Бренан.
Кристоф вдигна длани и в тях веднага се оформиха две блестящи сфери от чиста синьозелена енергия. Силата на Посейдон преминаваше през него като през проводник.
- Сега ме устройва - каза той.
- Не наранявай хората - извика Алексий, но беше прекалено късно. Воинът запрати сферите в огромната стъклена стена, разбивайки ги навътре с оглушителен взрив.
Последователите на култа, които бяха най-близо до прозореца закрещяха и се разбягаха встрани от стъклените парченца, които летяха към тях, лазейки по наскоро окървавените си ръце и колене. Писъци и викове изпълниха въздуха, докато всички вътре тичаха или се влачеха далеч от прозореца.
Страхотно! Това изобщо нямаше да задейства охраната на хотела. Алексий отправи една бърза молитва към Посейдон, с надеждата поне тя да не се състои от шейпшифтъри, след което избута Кристоф от пътя си и прелетя през дупката в стъклото.
Членовете на култа се запрепъваха в опит да оставят повече разстояние между себе си и натрапниците, а атлантите влетяха в стаята и се приземиха върху покрития със стъкла килим.