Всички освен лидера. Той погледна Алексий право в очите и се усмихна.
- Очаквах ви по-рано, слабаци. Искате ли да се присъедините към привичките на Алголагния? Аз, Ксинон, ще се радвам да ви покажа как болката може да се превърне в наслада.
- Мисля, че по-скоро ние ще ти покажем как болката може да бъде единствено това -болка, кръвопиецо - отхвърли атлантът, докато оглеждаше стаята за бъдещи заплахи. -Готини гащички, между другото.
Вампирът погледна надолу към кожените връзки, които носеше вместо панталони и отново се усмихна.
- Да, дочух, че си се насладил на нашите игрички, когато си ни бил... гост.
Крехкият самоконтрол, който Алексий бе успял да запази след идиотската каскада на Кристоф, изстъня почти до пръсване и той извади кинжалите си.
- Не подозираш колко близо си до истинската смърт, вампире, така че може би е по-добре да си държиш устата затворена.
Бренан започна да обикаля стаята с шурикени в ръка. Гледката на ледените черти на воина имаха странен успокояващ ефект над виещите хора, които се скупчиха в ъглите. Когато минеше покрай някоя групичка, те се свиваха назад и потискаха риданията си с ръка на уста.
Бренан не им обърна внимание, а вместо това зададе въпрос.
- Намирисва ми на някакъв контрол над ума. Кристоф, можеш ли да ги освободиш от него?
В другия край на стаята, срещу Бренан, Кристоф се приближаваше все повече до водача,
жонглирайки с нови енергийни сфери - този път по две във всяка ръка. Очите му светеха така силно със силата му, че хората закриха очите си, за да се предпазят.
- Може би просто ще взема да убия стария Ксинон тук и ще видим дали това ще свърши работа - отвърна.
Вампирът само отметна глава назад и се засмя.
- Атланти, целите да ме сплашите ли? Живял съм повече от хиляда години и съм оцелял след войни, глад и селски тълпи с горящи факли. - Ксинон замлъкна и поклати глава, сребърните халки, които висяха от ушите му, заблестяха на светлината. - Какво клише само. Нима наистина вярвате, че въобще представлявате някаква заплаха за мен?
- Кажи ни къде тази курва, която имате за богиня, държи лорд Джъстис или ще ти покажа моето разбиране за заплаха? - изрева Алексий. Разряза въздуха с кинжала си, в отрепетиран сигнал, и тримата с Бренан и Кристоф заедно настъпиха към вампира.
- Доколкото чух, вашият лорд Джъстис доброволно е отишъл в обятията на Анубиса, най-висша богиня на хаоса и нощта - подразни ги вампирът, а после изсъска тихо, щом кучешките му зъби се удължиха и приклекна. - Може би не желае да бъде намерен. Вероятно точно в този момент лежи в прегръдките й, наслаждавайки се на ласките й.
Преди вампирът да успее да помръдне или помисли, Бренан замахна с ръце и две от сребърните му звезди полетяха толкова бързо през стаята, че дори атлантското зрение на Алексий едва успя да ги засече.
Една след друга се забиха с такава сила във врата на вампира, че първата го разряза наполовина, а втората довърши започнатото. Алексий гледаше втренчено, лутащ се между шока и яростта, докато единствената надежда, която бяха имали, да намерят лорд Джъстис, се разпадаше в цвърчаща локва от киселинна вампирска слуз и прогаряше килима чак до бетонния под.
Извърна се към Бренан.
- В името на деветте кръга на ада, какво, по дяволите, си мислеше? Трябваше да го накараме да говори, а не...
Думите замряха на устните му, когато видя изражението върху лицето на Бренан. Характерното за воина спокойствие от векове насам бе изчезнало. Очите му горяха като разтопено сребро, лицето му бе изкривено и цялото му тяло се тресеше от чиста ярост.
Ярост. У Бренан, който бе прокълнат да не изпитва никаква емоция.
Ниското подсвиркване на Кристоф изкара Алексий от транса му
- Какво, по дяволите? Бренан? Толкова векове, без да покажеш емоция и избираш точно този момент да избеснееш?
Алексий не можеше дори да продума. Имаше усещането, че светът се е обърнал с краката нагоре. Сякаш рибите летяха, а птиците плуваха. Бренан, изпаднал в пристъп на гняв! Шокът от случващото помете всяка рационална мисъл у воина.
В същото време очевидно на Бренан не му липсваха думи. Поток от горчивина - остри слова, които звучаха лирично в ритъма на древния атлантски език - се изливаше през оголените зъби на воина. Очите на приятеля му светеха със зловещо метален сребърен цвят, докато говореше, но едва когато видя кръвта, стичаща се от свитите юмруци на воина, Алексий осъзна, че мъжът все още държи в ръце острите и смъртоносни метални звезди.
Изглежда Бренан дори не забелязваше кръвта или болката, защото продължаваше да нарежда тихо и дрезгаво, обикаляше из стаята и стряскаше хората само с погледа си.