Натрапчивият рефрен не спираше да се излива от устните му, все така на древен атлантски, но, разбира се, Алексий различаваше всяка дума. Все пак това беше родният им език.
- Убий ги! Убий всички!Убий ги веднага!
6 Американси научно фантастичен сериал. – Б.пр.
7 Данте Алигиери – авторът на „Божествена комедия“. – Б.пр.
Глава 5
Октомври, 1776 година
Бившите Британски колонии в Северна Америка
Джъстис стоеше и безмълвно наблюдаваше дълго време след като прахта, вдигната от копитата на коня, се бе спуснала обратно върху скалистата земя. Последните лъчи на залязващото слънце огряваха едва очертания път, сякаш го благославяха. Дори природата одобряваше новините на ездача.
Независимост.
Най-вероятно от началото на юли, когато тези дръзки и безумно смели хора бяха обявили свободата си и бяха отхвърлили британското управление. Вече бяха свободни от подтисничеството на далечната монархия. Свободни да се борят за съществуването си на земя, която криеше както познати, така и непознати опасности. Разбира се, след това щяха да отидат твърде далеч и да се опитат да завладеят онези, които са живели по тези земи много преди новодошлите да се появят от далечните си брегове.
Моделът никога не се променяше. Винаги битки и завоевания. Триумф или падение. Мирът бе една илюзия, видение на побъркан човек.
- Знаехме, че ще се случи - каза Вен, приближавайки се до него. - Определено ми харесват тези колонисти. Куражлии с характер. Обаче местните може и да имат някое и друго възражение по въпроса. Най-вече вождът на племето Илини. Добър човек е, сдържан, но никога няма да позволи да го натикат в ъгъла без бой.
Джъстис въздъхна.
- Имаш право. Иска ми се да не беше така - после се обърна и застана срещу необичайната гледка на един атлантски принц, който носеше шапка от кожа на миеща мечка. - Куражлии с характери?
Венджънс изсумтя.
- Характер, а не характери. Опитай да не изоставаш.
Вен обичаше да се смесва с местното население. Сега се представяше за ловец на дивеч. Джъстис се ухили, припомняйки си колко много се разочарова Вен, когато разбра, че вече никой в Рим не носи роби.
- Това е друга дума за кураж. Много от тези мъже биха станали добри воини, ако някога решат да се изправят срещу шейпшифтърите и вампирите.
- Характер или не, едно голо оръжие и пълен с боб стомах няма да им помогне особено в битка срещу свърталището на вампири - отвърна Джъстис. - И не, все още нямам желание да нося шапка, изработена от мъртво животно, така че спри да питаш.
- Хубаво, продължавай с трагично скучното си съществуване. И без това приличаш повече на местен, отколкото на френски ловец.
Така беше. Плитката, която стигаше до кръста му, му лепваше клеймото на индианец или по-лошо - според някои фанатизирани умове - на мелез. Този факт му бе посочен любезно от реакциите на мнозина от по-благоуханните жители на няколкото села, в които си бяха направили труда да спрат по време на тази си мисия.
Един или двама от най-дръзките бяха изразили коментар в този дух. После бяха забелязали износената дръжка на прибрания меч, преметнат по диагонал през гърба му Или вероятно просто разпознаха обещанието за безжалостна смърт в очите му
Така или иначе нито един от тях не посмя да подхвърли друга забележка.
Джъстис разбираше присъщото лицемерие, което проявяваше, наричайки някого хищник. Но, в края на краищата, да познаваш себе си бе просто един по-възвишен вид свобода. Ако някой като него би могъл да претендира за свобода, който се е врекъл с меч, пот и душа на бога на моретата.
- Представи си реакцията на Посейдон, ако атлантите подпишат декларация за независимост - каза сухо.
Вен го зяпна с отворена уста, а после отметна глава назад и избухна в толкова висок и продължителен смях, че конете се раздвижиха неспокойно.
- Отново те питам, защо коне? Когато можем да пътуваме под формата на мъгла с много по-малко усилия. - Джъстис нарочно отстъпи няколко крачки назад. - Да не споменаваме и по-малкото смрад.
- Вампирите няма да очакват голяма съпротива от група ловци - отвърна Вен. -Положението ще е различно, ако силни мъжаги като нас се материализират в редиците им.
- Поне на наша страна ще е елементът на изненадата - заяви Джъстис за пореден път. Знаеше, че ще изгуби спора. Отново.
- Ооо, те ще са изненадани. Всички ще се изненадат като разберат, че такъв красавец като теб всъщност знае как да използва този меч. - С тази последна хаплива забележка, Вен се насочи обратно към лагерния огън, за да се присъедини към останалите, без да спира да се смее.