- Не е в твой стил да си толкова непохватна, ми амара. Най-вече в такъв важен ден. Днес коронясваме новия ни крал.
Изглежда думите му отвориха врата към останалите й сетива и тя чу далечните звуци на много, много хора, които викаха и крещяха. Не от ярост, тонът им бе празничен. Ароматът на печено месо се носеше през стаята и неочаквано стомахът й изкъркори леко.
Мъжът се ухили широко, очите му светнаха с порочен хумор.
- Трябва да се погрижим за глада ти, любима, макар да се надявах да задоволя друг твой копнеж преди да тръгнем.
Кийли усети топлината по бузите си, но му се усмихна, все пак бе наблюдател в чуждо тяло.
- Нямаме време. Трябва да коронясаш новия крал, любов моя. Като върховен жрец на Посейдон това е твой дълг и твоя чест.
Той се наведе, за да положи целувка върху устните й и тя затаи дъх напълно подвластна на разтапящата топлина, която се развихри в тялото й.
- За мен ще е радост. Както и за теб, сигурен съм, да подариш това малко допълнение към Звездата на Артемида на неговата кралица. Макар Звездата сама по себе си да притежава силата да лекува сломеното съзнание на воина, този камък, от друга страна, има способността да успокоява нараненото сърце.
- Но какво ще излекува нараненото сърце на царство, което трябва да остане погребано под морето?
Веждите му се сключиха, а изражението му стана по-мрачно
- Дори и Посейдон не може да отговори на този въпрос. Седемте скъпоценни камъка от Тризъбеца бяха пръснати по всички далечни краища на земята преди Катаклизма. Докато не се върнат на полагащото им се място, Атлантида не може да се въздигне. Магията ще се обърне срещу себе си и куполът ще бъде унищожен.
Кийли ахна, думите на мъжа, нейния съпруг, кънтяха в стаята като нерадостна заплаха. За момент тя бе сигурна, че думите му са от голямо значение и за нейното време, но това усещане избледня, докогато умът на приемника й се бореше за контрол над собственото си съзнание, а нейният академичен ум се оживи при идеята за скъпоценни камъни със специални сили.
Той я сграбчи леко за раменете.
- Никога не трябва да говориш за това, защото никой освен краля, аз, а сега и ти не знае истината за Тризъбеца. Ако останалите знаеха, народът ни ще изгуби всякаква надежда.
Веднага й дойдоха наум дузина въпроси и се запита кога ще е най-подходящото време да ги зададе. Докато търсеше в ума на приемника си отговорите, които знаеше, че се съдържат там, на устните й се появи името. Неговото име.
Нерей.
Сякаш в името имаше сила и съзнанието на домакина й пое контрол над речта на Кийли.
- Нерей, любов моя, живот мой. Пожелавам им цялото щастие, на което ние се наслаждаваме.
Докато мъжът я придърпваше в прегръдките си, черните му очи заблестяха със синьозелен пламък точно в центъра на зениците му.
- Както и аз, Зелия, съпруго моя. Както и аз.
Кийли вдигна лице, за да посрещне целувката му и когато затвори очи, светът пред нея потъна в мрак.
* * *
- Д-р Макдърмът! Кийли! - крещеше й някой. Гласът бе приглушен от вълните на океана, които ромоляха накъде над купола. Куполът... Атлантида.
Кийли отвори очи и пред нея се разкри гледката на лицето на Лиам, над което се виждаха изтърканите плочки на тавана в офиса й. Шокирана и вече напълно наясно къде се намираше и коя беше, се загледа в тъмните очи на мъжа, който бе причината за това изживяване.
- Приличаш досущ на него.
Ръцете на Лиам се стегнаха около нея и тя осъзна, че я държеше във въздуха, обгърнал я като дете.
- Пусни ме, атланте! Веднага!
С очевидно нежелание я спусна надолу, докато краката й не докоснаха пода.
- Добре ли си?
- Сякаш ти пука, копеле. Имаш ли идея. - тя спря насред изречението, когато една ужасна мисъл мина през съзнанието й. Джордж. Ако е видял. всичките тези години, през които внимателно се бе крила.
Трескаво огледа стаята и почувства огромно облекчение, когато видя, че Джордж го няма, освен ако не е отишъл да повика лекарите от някое заведение за душевно болни.
Това вече нямаше да е на добре.
Насочи яда си към човека, който го заслужаваше.
- Имаш ли някаква представа какво се случва с мен, когато докосна предмет от древността, без да съм се подготвила?