Областта на водопадите, Вашингтон, САЩ
Джъстис оцени състоянието, оръжията и възможностите си, както го бе правил толкова много пъти през вековете, в които бе воин, и стигна до следния извод:
1. състояние - лошо
2. оръжия - още по-зле
3. възможности - клоняха към превръщането му в мъртвец в следващите пет минути.
Състояние, физическо: В момента лежеше по корем на студената и влажна пръст в пещерата. Лицето му - притиснато в един мокър тигър, който много скоро щеше да бъде сериозно разярен. Цицина с големината на пауново яйце на задната част от главата, причинена от грубостта на вампира и шейпшифтъра, които го влачиха по дългия и усоен тунел от повърхността. Вероятно имаше счупено ребро, или две. Действието на кетамина, с който го бяха упоили, вече бе отминало, заради имунната му система като представител на атлантите, но все пак не би рискувал да използва способността си да се трансформира в мъгла.
Състояние, психическо: Ярост, граничеща с убийствен гняв. С други думи - стандартна процедура за действие. Ха! СПД. Посейдон избирал воините си внимателно или поне това му повтаряха постоянно.
Богът на моретата явно е жонглирал с няколко задачи едновременно в деня, в който е решил да добави името на Джъстис в списъка.
Оръжия: Никакви. Мечът, който бе носил хиляди години - наистина, откакто кралят на Атлантида му го беше дал, без да изрече и дума, за да му обясни, но с поглед пропит с презрение - го нямаше.
Един от двамата шейпшифтъри, които пазеха Джъстис и пухкавия му приятел тигъра Джак, стоеше близо до входа на пещерата и галеше меча на воина, сякаш не можеше да се начуди на късмета си. Слаба светлина се процеждаше откъм скалната кухина, иззад силуетите на пазачите, напълно в контраст с абсолютната тъмнина в малката пещера, в която го бяха зарязали, и той наблюдаваше в безпомощна ярост, докато шейпшифтърът вдигаше меча във въздуха, сякаш се възхищаваше на новата си играчка.
Разбира се, животът беше крайно забавен и изпълнен с игрички, докато някой атлантски воин не те изкорми.
Джъстис щеше да се усмихне, ако нямаше опасност устата му да се напълни с мократа козина на тигъра. Спомни си, че също така бяха взели и кинжалите му.
Тъкмо щеше да ги убие с тях.
Опита се да се свърже с брат си чрез психическата връзка, която споделяха атлантите, но нищо друго освен пронизващо статично електричество не избръмча в ума му А и дрогата вероятно все още му пречеше да използва силите си над водата и електричеството. Брат му щеше да реши, че е безпомощен. Така бе по-добре.
Никога не разчитай на някой ненадежден, когато така или иначе си без оръжия срещу двама вълци и вероятно побъркан от наркотици тигър.
Шансове: Би заложил на себе си срещу повечето шейпшифтъри, дори в затворено помещение като това, но срещу двеста и двадесет килограмов тигър? Макар това да беше Джак, който бе нещо като приятел, когато се разхождаше на два крака.
Трябваше да признае, че шансовете са 50 на 50. И то още преди да е вкарал в сметките двамата вълци. Следователно може би първо трябваше да се погрижи за тях.
Тъй като Джъстис бе наясно с един критичен факт: предпочиташе да прекара вечността, пържейки се в най-долния кръг на ада, отколкото да остане още една минута с лице, притиснато в отвратителната животинска смрад на един мокър тигър.
Шейпшифтърите най-сетне спряха да мърморят как да се измъкнат, за да видят екшъна и се отдалечиха с безшумието на двойка пияни водни биволи. До този ден Джъстис щеше да се обзаложи, че един римски император, превърнал се във вампир толкова могъщ, колкото бе Калигула, би наел по-висококачествени помощници.
Грешал е. Нищо чудно, че Римската империя е загинала.
И по-добре.
Воинът изчака достатъчно, за да се увери, че те не инсценират оттеглянето си и се отдръпна със скок от тигъра, който все още бе в безсъзнание, но се размърдваше обезпокоително. Може би действието събуди нещо в дрогираното му съзнание, защото внезапно усети, че брат му най-накрая е пристигнал. Лорд Венджънс бе дошъл да го спаси. Направо страхотно!
Разбира се, Венджънс не знаеше, че е брат на Джъстис.
- Бих могъл да ти кажа, но ще трябва да те убия - изръмжа, след което малко по-високо, за да го чуе, продължи: - Проклятие, Вен, по-добре да оцениш това.
Извърна се рязко и видя Венджънс да стои на входа на тунела, с меч в готовност. Вен промърмори нещо за котешка козина и възглавница от тигър, но Джъстис едва успя да го чуе, заради гръмките звуци на невидимата аларма, които разцепиха въздуха. Покри ушите си, но ударните вълни заплашваха да смачкат черепа му под своята сила.