Обикновено, докато правеше това, гледаше втренчено в гърдите й.
Нямаше начин да допусне непохватните му ръце в близост и до най-дребното петънце мръсотия в Атлантида. Сложи ръце на хълбоците си и погледна към Лиам.
- Лойд! Та той не може да изкопае дори хартиена торбичка. Теориите му относно... -гласът й затихна, когато на лицето му се изписа усмивка, която не успя да потисне.
Играел си е с нея през цялото време.
- Добре. Браво. Не е много благородно като за върховен жрец, но върши работа. Много добре, господин Лиам. На ваше разположение съм. Само трябва да взема оборудването си и да се погрижа за няколко лични неща.
Той поклати глава.
- Що се отнася до личните ви дела, ще ми дадете списък и всяка една задача, която трябва да свършите ще бъде препращана на стюардите ни. Оборудването ви вече е готово, смятам, че в чантата на пода се намират всичките ви инструменти.
- Как.
Наведе се и вдигна тежката й чанта, сякаш изобщо не тежеше. Може би с такива мускули като неговите наистина беше така.
- Асистентката ти беше много полезна.
Кийли го изгледа.
- Сигурна съм, че е била след като е оплакнала окото.
Порочна усмивка се настани на лицето му и приликата му с върховния жрец от видението й стана още по-осезаема.
- Смятам, че терминът е „адски секси“. Може да ми го разясниш по време на пътуването
ни.
- Разбери го сам - измърмори тя, докато взимаше ръкавиците си и когато ги сложи на ръцете си, огледа офиса си за последно. - На ваканция съм, няма да липсвам на никого. Води, МакХоти.
Мъжът вдигна вежда.
- Прощавай?
- Да. Да, трябва да поискаш прошката ми - отвърна тя, но нямаше намерение да се заяжда с него. Докато следваше Лиам, Кийли се замисли в какво се забъркваше, но не можеше да възпре тръпката вълнение. Атлантида. Самата тя я бе видяла, а виденията й никога, никога не лъжеха.
Това бе приключението на живота й и беше само нейно. Едва не се засмя на глас, като си представи израженията на лицата на всичките психолози, които родителите й бяха наемали.
Свръхразвито въображение, граничещо с психоза, как ли пък не. Д-р Кунц, отивам в Атлантида.
Глава 8
Бостън
Алексий гледаше втренчено към Бренан, който продължаваше да реди заплахи за убийства като молитва.
- Убий ги! Убий ги всичките.
Бренан вдигна ръце, насочвайки смъртоносните си звезди към група хора, сгушени и треперещи в ъгъла. Това му движение накара Алексий да се раздвижи. Той претича през стаята и хвана Бренан за раменете, като с периферното си зрение забеляза, че Кристоф заема отбранителна позиция пред хората.
За да защити хората, от Бренан.
Побъркана работа.
- Бренан! Спри веднага! - извика Алексий и докато все още държеше воина за раменете, го разтърси. Бледозеленият цвят в очите на Бренан го нямаше - на негово място се бе настанил сребрист огън. И когато погледна към Алексий, по лицето му не се виждаше дори и един знак, който да покаже, че го разпознава.
За секунда, макар че съзнанието му отказваше да приеме тази идея, Алексий си помисли, че ще трябва да се бие с мъжа, който бе спасявал живота му безброй пъти. Ръцете на Бренан се стегнаха и той се опита да се измъкне от хватката на воина. Стисна очи много бавно и когато ги отвори те се бяха върнали обратно към зеления си цвят. Тогава започна да разсъждава трезво.
- Алексий? Какво... - гласът на воина заглъхна, когато съзнанието му изплува зад дълбините в очите му. - Лидерът? Къде е той? Избяга ли?
Алексий пусна приятеля си и отстъпи, все още неспокоен, като постави ръце на дръжките на кинжалите си.
- Не точно!
Кристоф се запъти към тях с меч в пълна готовност, но с усмивка на лице.
- Направи го на пух и прах. Което по принцип бих преживял, но този ни трябваше жив, за да разберем дали знае нещо за Джъстис. Какво си мислеше?
Един от хората се надигна несигурно на крака и си пое дълбоко въздух, като се опита да си възвърне поне някакво подобие на контрол. Приличаше на морска крава и Алексий се почуди, защо само грозните хора участваха в секти, в които трябва да са голи.
Красивите без съмнение имаха за вършене по-приятни занимания. Изпита срам като се има предвид колко такива събирания бе посетил през последните четири месеца.
Морската крава наметна слой на помпозност като наметало и пречисти гърлото си с драматична нотка. Може би бе началник на някоя индустрия, когато, разбира се, бе облечен. Ако можеше бордът на директорите му да го видят сега.