Преди Алексий дори да успее да се помръдне, Бренан прекоси разстоянието, като метеоритен дъжд, минаващ през мъгла. Хвана жената и я вдигна на ръце, след което се обърна с лице към Алексий и Кристоф, оголил зъби. Онзи гняв и омраза отново бяха на лицето му, борейки се с чистите и смъртоносни емоции, като изваден меч.
Чувства, които Алексий никога не бе виждал Бренан да показва.
Но пък определено ги бе виждал на друг. Когато принц Конлан погледнеше към Райли, бъдещата си съпруга.
Собственически инстинкт.
- По дяволите! - измърмори отново.
- Бренан, пусни горката човешка жена на земята - каза Кристоф ухилен, все едно за него всичко бе шега. - Тя е.
- Моя - отвърна му Бренан решително. - Тя е моя. Доближиш ли се до нея, ще умреш
Алексий свали меча си и го прибра в ножницата, след това въздъхна и погледна нагоре към
тавана.
- Супер. Просто отлично. И така имаме окървавени хора в безсъзнание, Джъстис вероятно е в Пустошта, а Бренан губи мъничкия си ум. Добре дошли в моя кошмар.
Леден въздух премина през стаята и прие формата на върховния жрец на Посейдон.
Аларик, облечен в черно - видът му бе облекчен единствено от блестящата сребристозелена светлина в очите му, символизираща неговата сила - прецени ситуацията само с един поглед.
- Извадил си късмет, воине. Специалист съм по кошмарите.
Аларик вдигна ръце и запрати пулсираща синьозелена енергийна сфера директно към Бренан, който полетя във въздуха, все още държейки жената. Но той, независимо под влиянието на каквато и да е черна магия, която предизвикваше гнева му, не можеше да се сравнява с Аларик. Блестящата светлина обгради воина и пленницата му, и ги снижи надолу, докато не се озоваха на няколко сантиметра от пода, неспособни да помръднат.
Аларик наклони глава и Алексий се забърза, за да вдигне жената, която се намираше в обятията на Бренан. Веднага след като я измъкна, замръзналите мускули на воина се отпуснаха. Внимателно я положи на канапето и придърпа плата на облеклото й, за да закрие извивките й, които се бяха разкрили при преместването. Беше прекрасна, но водеше със себе си бедите.
Защо тези двамата винаги действаха заедно, когато бяха замесени жени?
- Какво се е случило тук - попита Аларик.
Алексий го вкара в крак със ситуацията.
- И така, тази Тиарнан, каза, че знае начин да намерим Джъстис, но се нуждаем от черна магия - завърши Алексий. - Какво мислиш?
Аларик затвори очи за няколко секунди, след това бавно поклати глава.
- Посейдон отказва да ми даде съвет как да разреша този проблем, но знам, че само магия, свързана със смърт може да отвори Пустошта. Трябва да решим в движение, но Конлан и Вен няма да се успокоят, докато не спасят своя... брат.
- Все още не мога да повярвам, че Джъстис им е брат - каза Кристоф. - Доста невероятна тайна е криел през годините.
- Така работи проклятието му - отвърна Аларик. - Бе прокълнат никога да не разкрива тайната си, освен ако не иска да убие всяко живо същество, което е чуло истината за произхода му
Алексий тръсна глава
- Но той не уби никого, който го е чул по време на последната битка с Калигула. Никога не съм си мислел да те попитам, дори и след като го търсим толкова време. Какво се случва, когато развалиш проклятие?
Очите на Аларик помръкнаха, зеленият цвят потъмня, докато не стана катраненочерен.
- Умираш, Алексий. Умираш или полудяваш напълно.
- Тогава какво търсим? - попита Кристоф, но подигравателната му усмивка и настроение се бяха изпарили. - Какво ще намерим, ако някога успеем да открием нахождението му?
- Това е въпрос, чиито отговор дори и аз се страхувам да дам - отвърна му Аларик. - И Посейдон няма да отговори на въпросите ми.
За няколко минути стаята потъна в тишина, докато времето и ужасяващите отговори увеличаваха напрежението между тях. Аларик поклати глава и посочи към празното пространство през счупения прозорец. На мястото започна да се образува преливаща от цветове овална форма.
- Сега ще се върнем в Атлантида, където ще се опитам да разбера каква е тази тъмна сила, която е взела превес над Бренан.
- А жената? - попита Алексий, докато все още я гледаше.
- Тя също идва, трябва да разберем какво точно знае.
След тези думи, Аларик влезе в портала и Бренан все още замръзнал на място, мина през него като дърпан на каишка.
Кристоф огледа мястото за последен път и попита:
- Как ли ще си обяснят станалото, след като се събудят?
Скочи в портала, докато все още се смееше, като остави Алексий последен. Той вдигна Тиарнан и я пренесе. Докато прекрачваше прага на портала погледна към бледото й посинено лице.